Google+ Followers

вторник, 4 март 2014 г.

КАПИТАЛИСТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ

      "За съжаление,ние сме тръгнали по ПОГРЕШЕН път;съществува риск политическите и кономическите промени да влошат нещата повече".

      ".....Но за младите indignados и за протестиращите навсякъде по света капитализмът се проваля в опита си да произведе онова, което бе обещал; той създава точно противоположното - неравенство, замърсяване, безработица и НАЙ-ВАЖНОТО ОТ ВСИЧКО - деградация на ценностите до такава степен, че всичко става възможно и никой не е отговорен."

      "Ние имаме едно голямо предимство–живеем в демокрация-но това е демкрация,която все по-малко отразява интересите на мнозинството от населението".

      "Смятам, че не е твърде късно тази страна ( САЩ ) да тръгне по друг път и да стъпи на фундаменталните принципи, основаващи се на справедливостта и равните възможности....Преди 4 години имаше моменти, когато повечето американци имаха дързостта да се надяват.....Днес надеждата им едва мъждука."

      "Другата визия е за общество, където съществува усещането за обща съдба, всеобщ ангажимент за предоставяне на възможности и справедливост, където думите "свобода и справедливост за  ВСЕКИ" наистина са онова, което значат..."


                           ДЖОУЗЕФ СТИГЛИЦ- САЩ,лауреат на Нобелова награда по икономика,преподавател в Колумбийския университет на САЩ,председател на Съвета на икономическите съветници на Клинтън,главен икономист на СВЕТОВНАТА банка
"БЕЗУМНО ДОБЪР ИКОНОМИСТ", според Пол Кругаман






               

        Като на току що излязъл от наркозата наркоман, мозъкът ми постепенно идва в нормалното си състояние. Тогава виждам около себе си едно дрогирано общество, изпаднало в транс, бълнуващо в полусън за някакъв илюзорен, приказен свят и капиталистически рай, който реално не съществува! За някаква обетована земя отвъд океана, която я няма! Пеем, че земята ни е рай, а бълнуваме и искаме онази, в която наркозата ни е сграбчила здраво. Тя за нас е върхът! Друга не искаме и продължаваме упорито да се друсаме до самозабрава!
       Вече не мислим за нищо! Нищо не ни интересува и вълнува! Нищо не може да ни впечатли! Съзнанието ни е заето от мисълта за дозата и как да си я получим утре! Тя ни осигурява следващите часове илюзорен свят! Този, заради когото се  надрусахме преди 24 години за първи път. Тази доза ни стана по-необходима от въздуха, водата и хляба. Тя стана всичко за нас! Смисълът на нашия живот! Страхуваме се, че без нея ще изтрезнеем и ще видим окаяният си вид! Отчайващо безгръбначния си, безволев  образ на пропаднал, мръсен, отвратителен и за нищо не ставащ миризлив наркоман! Ще забележим мръсотията, в която се валяме и, че тя отдавна ни е станала безразлична! Впрочем като всичко останало! Ще разберем, че нямаме имунна система, нямаме воля, нямаме цел, нямаме сетива, нямаме морал! Ако се погледнем в огледалото, там вместо собствения си образ ще се мъдри угодна някому маска!....Едва ли ще разберем, че нямаме вече и ценностна система!? Всичко е разрушено и сведено у нас до страха за дозата и само дозата! До мисълта с какво угодно поведение и послушание да си я получим обезателно утре! Без нея сме нищо! Без нея сме жалки отрепки!
        Медии, съд, администрация, правителство, общество.....всичко това е надрусано и продължава да се друса до козирката ежедневно с парите на капитала, превърнал ги в чиста, висококачествена дрога! Вече не сме човеци, а някакви негови  извратени, обсебени от зверски егоизъм, жестока пресметливост, ледена безчувственост и отвратително лицемерие мутанти, оцеляващи в тази отровна среда! Ден не бихме могли да преживеем в нея, ако не сме в това състояние! Готови сме на всичко и го правим без всякакви задръжки и морал, само и само утре да си го осигурим безпроблемно! Ние не се движим! Ние се къпем в "щастието" и "блаженството" на тази жестока илюзия, потопени там с лекота и здраво държани в прегръдката  ѝ!
         Ние не сме болно общество!
        Ние сме дрогирано и докарано до клиника за наркомани общество! Едва ли мнозинството от него ще достигне 30-тата си годишнина! То е обречено! Моргата го чака! Тези, които успеят да се излекуват ще живеят и строят Нова, модерна,следкапиталистическа България, изчистили завинаги телата и мозъците си от тази зловеща и отровна зависимост!
          Отърсил се от голия си ентусиазъм и недодялан примитивизъм, Човекът няма да спре своята еволюция напред, продължавайки борбата за следкапиталистическо общество, каквото и да му коства това по същия начин, както той ежедневно се бори с рака! С търпение, воля, с непрестанно увеличаващ се професионализъм и натрупвана с времето мъдрост, без да спира с непрестанните си експерименти, с умопомрачаваща упоритост и инат, независимо от трънливия път и моментната радост от заблуждаващи победи, но винаги с неотслабваща вяра  и твърда,непоколебима, фанатична убеденост в неизбежната победа! Точно по същия начин, както той е мотивиран и води войната с рака, без да се съмнява нито за миг, че победата един ден ще бъде тази на Човека!