Google+ Followers

петък, 21 март 2014 г.

РАВНОСМЕТКАТА




         "Още един мит е, че бедните трябва да обвиняват за това, че са бедни, единствено себе си. Безработните нямат работа, защото са мързеливи. Те не са търсили работа достатъчно упорито."

          " Има пари за бойни самолети, за които критиците казват, че не помагат за решаването на конфликтите, в които САЩ се въвличат и е възможно да не помогнат и в бъдеще, но няма пари, за да се подпомогне оставането на собствениците на жилища по домовете им."

          " Модерният капитализъм се е превърнал в сложна игра и онези, които печелят, често притежават и черти, които не предизвикват възхищение-способността да заобикалят закона или да използват закона в своя изгода, склонността да се възползват от предимствата си пред другите, дори пред бедните, и да играят НЕЧЕСТНО, когато е необходимо."

         "По- рано в тази глава и глава 2 видяхме как правилата на играта помогнаха за създаването на богатствата на онези на върха и допринесоха за мизерията на онези от дъното."


         "...не само не трябва да обвиняваме бедните за тяхното тежко положение, но също и че претенциите на онези от върха, че "сами" са спечелили парите си, нямат голяма стойност."

        " Когато една група с интереси държи твърде много власт, тя успява да създаде политическа система, от която самата тя да се облагодетелства, вместо да се облагодетелства обществото като цяло."

           "....но има нещо, което парите не могат да купят - това, че съдбата му ( на 1% ) е свързана с живота на 99-те %-та. По пътя на историята това беше нещото, което единият процент наистина научаваше. Но често бе твърде късно."

      
          "Огромното множество страда заедно.  Онези на върха - единият процент- живее различен живот. " 99-те процента" опитват да "изковат" нова коалиция-едно ново чувство за национална идентичност, основано не на фикцията за универсална средна класа, а на реалността на икономическите вододели в нашата икономика и в нашето общество."

          "Американците винаги са били резервирани към класовия анализ. Америка- обичахме да вярваме- е страна на средната класа и тази увереност ни държи заедно. Не трябва да има разделение между горната и долната класа, между буржоазията и работниците.  Но ако под  "основано на класите общество" разбираме общество, в което переспективите на тези на дъното да се издигнат са малки, то тогава Америка може би се е превърнала в по-основано на класите общество, отколкото е  "стара"  Европа, и нашето разделение сега може би е дори по-голямо от тяхното"


                                                                                                           ДЖОУЗЕФ   СТИГЛИЦ


            Когато  човек превали 60-те години започва да се замисля за смисъла на своя живот.  Какво е мечтал в зората му. Какво е създал и постигнал от тези мечти. Какво не е успял да постигне и го оставя на поколението след него.
           През 1989г., опиянени от добре подредената витрина на капитала, замаяни от леещата се пропаганда за неговия рай и невиждания му просперитет, които дават неговите неограничени възможности, се втурнахме почти като стадо през отворената врата на кошарата към този така жадуван рай. Бяхме убедени, че ще създадем по-съвършен свят от този, който ни беше    "дошъл до гуша". Всеки си го бе създал по своему в собственото си въображение.
          Умни ли сме били тогава през 1989г, или глупави?
           Всеки тогавашен  съвременник  на тези събития може да си отговори сам на себе си. Особено това важи за всички ония, които основаха и гръмко оповестиха " Съюза на демократичните сили", начело със захвърления в дълбоката провинция  Желю Желев. Не мога да не кажа, че там намери място будната,умната, неказионната интелигенция на България. Тези хора си останаха толкова честни и будни колкото си бяха и тогава, но не постигнаха мечтите си, заради които влязоха в този съюз. Сигурен съм, че те също си задават тези два въпроса.
            От Христово време знаем, че всичко е добре докато не нахлуят търговците в храма.  А такива мазни, с ръкавели до лактите са навсякъде около нас....И още, от старите хора знам, че идеите събират хората, но кокалът ги разделя. Може би това да е част от отговорът им? А може би и в неоспоримия природен феномен, че в мътните, бурни води винаги на повърхността изплуват и се задържат там леките и вонящи субстанции, се съдържа останалата му част? Тъжното е, че заедно с промяната, тези субстанции наложиха и други морални норми в обществото, дори ги игнорираха съвсем... В крайна сметка успяха да ни наложат да живеем в тази тяхна воняща среда, в която се чувстват съвсем комфортно, въпреки нашите усилия и нежелание.
            Така или иначе  всички тези тогава 30 до около 55 годишни добре познават онзи, стария свят. Недостатъците му ни бяха "дошли до гуша" и ги понасяхме ВСИЧКИ, но с тях загубихме и предимствата му, от които се ползвахме ВСИЧКИ.
            Днес от предимствата на света ,в който попаднахме се ползват една шепа хора и то едва ли може да се приеме, че е заслужено, а  недостатъците му се стовариха на ВСИЧКИ НАС.
Меденият месец отдавна мина и дойде време за равносметката, която волю- неволю  си я прави всеки. И нека,всеки когато реши да върши това, нека да търси и открие част от вината и у себе си. Заради доверчивостта си, заради наивноста си, заради  моментното опиянение, заради това, че сяда да играе покер с изпечени мошеници без дори да познава правилата на играта и да знае, че тя въобще не се играе и по тия правила!....Негодувахме,че ни бяха оградили с непрестъпни огради от останалия свят и че ни пазеха от вълци като овче стадо,за да не се "разбягаме" от овча глупост! Сега се замисляме ,че може би е имало някакъв смисъл в това та да не се пропиляват талантите ни като този изключителен талант на Васко Абаджиев,а българските умове,неодоценявани да аргатуват като подценени емигранти на Запада и да го обогатяват за сметка на родината ни вместо да градят една просперираща,богата България и да създават блага за своя български народ. 
             Основната част от днешният вонящ "елит", изтласкан на повърхността от мътните води на прехода успя да се надуе като насмукала се дървеница и днес диктува дневния ред на България! Умственият му и нравствен, твърде скромен капацитет сляпо я тика към един провален и очевадно неизлечим от недъзите си,обществен модел, описан много вещо и едва ли може по-точно от лауреатът на Нобелова награда, "безумно добрият икономист", според Пол Кругман, ДЖОУЗЕФ СТИГЛИЦ:
 
             " Визията за Америка е, че американското общество е разделено  на заможни и на бедни, че Америка е страна, в която богатите живеят в затворени общности, изпращат своите деца в скъпи училища и имат достъп до първокласни медицински грижи. В същото време останалите хора живеят в свят, който е белязан от несигурност, в най-добрия случай получават посредствено образование и на практика ограничени здравни грижи- те се надяват и се молят да не се разболяват сериозно. На дъното са милиони млади- отчуждени и обезверени......Наистина не знам дали ще достигнем и дъното като някои страни, където оградите се издигат по-нависоко и обществата се разделят все повече и повече. ТОВА Е КОШМАРЪТ, КЪМ КОЙТО БАВНО ВЪРВИМ!"

          "Но за младите indignados  и за протестиращите навсякъде по света  капитализмът се проваля в опита си да произведе онова, което бе обещал. Той създава точно противоположното- неравенство, замърсяване, безработица и НАЙ-ВАЖНОТО ОТ ВСИЧКО-деградация на ценностите до такава степен, че всичко става възможно и никой не е отговорен"

              Господа добре подредената, лъскава витрина е едно, а действителността зад нея се оказва съвсем друго, нали? Това през 1989г въобще не стоеше пред нас като проблем. Имахме работа, можехме от магазина да купуваме всичко, без да правим тънки сметки или да преценяваме "какво да си позволим", защото всичко ни беше позволено. Младите (всички) имаха някаква що годе добра переспектива за образование и работа, семейство, дом и да си родят деца без да са притеснени финансово! Единственото, което ни липсваше беше тази пуста витрина. Ето вече е имаме и нея, само че тя се оказа сиренцето, заложено в капана, който хлопна след като влязохме  в него... А имахме шанса да запазим предимствата, които си бяхме постигнали като общество  и се постараем само да коригираме онова, което беше посредствено и ни пречеше да го направим по-добро. Икономистът Стиглиц ни посочва как това може да се осъществи и днес: " Въпреки провала на комунизма, стана очевидно да се приеме, че за всеки, освен за  предания идеолог държавата трябва да има ДОМИНИРАЩА роля в икономиката!.....идеята, която проповядваме тук- че е необходимо да съществува баланс и взаимен контрол между ролята на пазарите, държавата и гражданското общество, еволюира по съвсем естествен начин. Идеите как да се постигне този баланс може да се различават в различните страни и в различните времена. В Източна Азия се появи идеята за ПРОГРЕСИВНАТА ДЪРЖАВА, онази, която дирижира развитието, но същевременно използва пазарните механизми. Тази държава има огромен успех, най-бързия устойчив растеж, непознат до сега, със силно намаляване на бедността и огромни ползи за голяма част от населението."
             Ако искаме децата ни да не ни проклинат и след смъртта ни, е време да посмутим онези, които ограбиха нашите надежди и бъдещето на децата ни! Да ги превърнем от безконтролни господари в послушни и полезни на обществото ни домашни животни! Така, както вече други са го направили за себе си, открили верния път за своето общество, според Стиглиц. Има само една "малка" подробност, която ще ни помогне и ние да успеем. От глупаво стадо, което се чудят как по-добре да го разделят на групи и ги настройват една срещу друга, нашето общество трябва да се превърне в МОНОЛИТНО ГРАЖДАНСКО такова и отстоява СОБСТВЕНИТЕ си интереси. "Партиите и  криворазбраната "демокрация" само ни пречат за осъществяването на тази метаморфоза и никога няма да можем да я осъществим, ако продължаваме така!...Ще ни стрижат, доят и колят като овцете колкото си искат и когато си поискат, доволни от глупостта  и примирението, с които им позволяваме да го правят!
     Уважаеми господа, повярвали на фалшивите, изтласканите на повърхността от мътните води на прехода,"демократи", като Жельо Желев, Софиянски, Костов, Надежда Михайлова(Нейски),Александър Йорданов, Петър Стоянов, Едвин Сугарев, Първанов, Станишев, Георги Гергов(особено тия последните трима, които се кичат с идеята, за която загиваха хиляди чисти патриоти с вярата в сърцето, че  гнусната експлоатация на човека от човека ще бъде изкоренена веднъж за винаги, но се изхрачиха най-демонстративно на техните гробове и употребиха паметта им съвсем безскрупулно, за натрупат крадено си богатство!..... Безморални хора,  които талантливо ги описа в своите "Задочни репортажи"  Георги Марков) и много такива като тях, с които пеехме " ВРЕМЕТО Е НАШЕ" и "РАЗВОД НИ ДАЙ" стигнахме дъното и допряхме до такива неграмотни люде като Плевенлиев, Бойко, Цачева и всякакви Гербери,пробващи се в политиката,отпаднали от възможността за професионална реализация!         Днес ние сме най-бедната страна в ЕС, най- върлия враг на Русия и вървим към вилает на Турция!От производител на стоки и услуги,конкурентни на международните пазари,които ни правеха независими от световните корпорации....се превърнахме в техен придатък и принудени да купуваме техните стоки в множеството молове,които замениха производствените ни предприятия,гарантиращи свободата и независимостта  ни от капитала!....Ето как "защитиха" интересите на България толкова "начетените"  "демократи" днес!.....БРАТЯ БЪЛГАРИ,РАДВАЙТЕ СЕ НА "СВОБОДАТА",гарантираща безметежното бъдеще на КАПИТАЛА за ВАША СМЕТКА!
       Човешката дейност се оценява от нейните резултати. Днес подобно на тримата глупаци на Доньо Донев се чудим и чешем зад врата на "прекрасния" мост , който сме сътворили с толкова ентусиазъм, "вещина" и наивна глупост така, че.....той не води на никъде и ни връща там, откъдето започнахме!
        Днес много "анализатори", политици и дърдорковци ще се упражняват на темата ДЕМОКРАЦИЯ!....Но хората, които ще ги слушат  добре знаят, че не става въпрос за демокрация, а за сравняване на предимства и недостатъци на две корено противоположни общества. Между трудно осъществимия идеал и мечта на човечеството и неговия реален уродлив антипод, представян ни като задължителна панацея на човешкия прогрес!....И ако за реализирането на второто общество е достатъчно наличието на критична маса от хора в него, които разчитат повече на инстинктите си, закодирани здраво в генната ни система от природата, когато сме били зверове, правещи ни повече животни и по-малко на разума си, който единствено ни отличава от животинския свят и ни прави повече човеци, то за реализирането на мечтата  е необходимо наличието на достатъчно голяма критична маса в обществото от тези, разчитащи най-вече на разума си!.....Тази мечта не е "утопия", както се мъчи да ни лъже новата "инквизиция", стремейки се да си осигури "вечно" господство и безоблачни дни!...." Безумно добрият" икономист, подобно на Коперник и Джордано Бруно ни показва в глава 10 от своя анализ "ЦЕНАТА НА НЕРАВЕНСТВОТО" реално какво трябва да направим за  да се доближим до нея,но пропагандата за "божествената" роля на капитала се лее деноношно от ефира по-настървено и по-лицимерно от тази на Папата! Тя замъглява разсъдъка ни като опият и ни пречи да чуем тези,които виждат надалеч!........Пътят за нейната реализация е страшен, но славен. Този път е осеян със скептици, неверници, саботьори, противници и най-обикновени готованци. Те всичките като обикновени несретници ще саботират и пречат. Ще демонстрират своята "далновидност", "компетентност" и посредственост през целия мъчителен ход на онези, които виждат надалеч, заради високата камбанария, на която стоят и претворяват стъпка по стъпка, с огромно усилие онова, в което вярват, защото го могат! Неуспехите им само ще подхранват самочувствието на тези странични, нескопосани и некадърни наблюдатели. Неграмотността и невежеството на последните ще им попречи да осъзнаят, че Човечеството никога не е спирало насред път, а винаги е вървяло напред с променлив успех!  Рано или късно то е постигало целта си, колкото и непостижима да е изглеждала тя по време на нейното осъществяване! Колкото и мощни, непреодолими и жестоки да са били приомите за спирането на този процес! Както се научи да лети, да създава изкуствен интелект, по-способен от неговия, така ще намери верния път на нормалното общуване за благото на всички негови братя, въпреки паричните знаци на капитала!....И ако Човечеството, въпреки загубените битки продължава борбата с капитала, то е защото не се съмнява, че един ден победата ще бъде негова, по същия начин както той не се съмнява нито за миг и във войната, която води с рака!
     Човекът стъпи на Луната, без да "знае", че за средновековната инквизиция това е било утопия и ерес, наказвана с клада!По същия начин ще създаде и своето следкапиталистическо общество,без да "знае",че капиталът не желае да слзе от гърба на трудовия човек!

    


                                                                                                            В. Дедински