МОДЕРНА ЛИ Е "МОДЕРНАТА ПАРИЧНА/МАКРОКИОНОМИЧЕСКА ТЕОРИЯ"?

       "В САЩ превземането(контролът над икономическите иновационни разработки) също стана по-директно,когато Уолстрийт (започна да) оказва влияние върху потенциалните кандитатури ( за Нобелова награда) на централната банка.При управлението на Клинтън видях как беше наложено вето(брутално отхвърляне) от страна на Уолстрийт  на две отлични кандитатури.Едната бе за съществуването на дискриминация при кредитирането,а другата заради насърчаването на икономическия растеж и постигането на пълна заетост.

        ....... по време на управлението на Обама бе номиниран брилянтен Нобелов лауреат,който беше извършил революционни изследвания,допринасящи за разширяване на вижданията ни за безработицата и факторите,които я определят-нещо,което би трябвало да бъде основна грижа на Федералния резерв......... някои хора от Уолстрийт осъзнаха,че такъв критичен ум НЯМА ДА Е УДОБЕН,тъй като би могъл да хвърли съмнение върху доктрини на централната банка,които не се базират на икономическата теория или на доказателства........Номинацията на този кандидат дори не бе рзгледана в Банковия комитет към Сената." стр.358 ЦЕНАТА НА НЕРАВЕНСТВОТО Д.Стиглиц,лауреат на Нобелова награда по икономика,председател на Съвета на икономическите съветници при президента Клинтън,главен икономист на СВЕТОВНАТА БАНКА,преподавател в Колумбийския университет на САЩ.

                                                                       Джоузеф Стиглиц,лауреат на Нобелова награда по икономика,председател на Съвета на икономическите съветници при президента Клинтън,главен икономист на СВЕТОВНАТА БАНКА,преподавател в Колумбийския университет в САЩ

   


        Днес светът се прекланя и движи от МОДЕРНАТА ПАРИЧНА/МАКРОИКОНОМИЧЕСКА ТЕОРИЯ! Не е случайно,че днес модерната парична/макроикономическа теория намира своите основи в работата на влиятелния икономист от Чикагската школа,Милтън Фридман.Този икономист е ревностен привърженик на т.нар. теория на СВОБОДНИЯ ПАЗАР. Едно по-внимателно анализиране на тази теория обаче показва,че тя не е в състояние да разреши макар и част от противоречията в нашия свят. Нещо повече. Непрекъснато сме свидетели как все по-трудно тя защитава правото си да съществува като панацея в икономическия свят и неговите непрекъснато изменящи се правила в реалния свят.Провалите ѝ се повтарят циклично,а последствията от това се стоварват върху плещите на 99-те процента от обществото.Този кратък анализ ни навежда на мисълта,че тази теория повече обслужва идеологически 1%,за сметка на останалата част от обществото,отколкото да се базира на прецизен икономически анализ.

        Ето какво пише лауреатът на Нобелова награда по икономика Джоузеф Стиглиц,преподавател в Колумбийския унивеситет в САЩ за поведението на пазарите на практика..........и до колко теоретиците им успяват да  канализат и вкарат поведението им  в теорията,създадена от тях:

         "Ние създадохме американската пазарна икономика по начин,по който да работи в полза на хората от върха и в ущърб на всички останали"

  "Очевидно е,че пазарите не работят по начина,по който твърдят техните поддръжници.Предполага се,че те са СТАБИЛНИ(теоритично),но глобалната финансова криза показа,че могат да бъдат и много нестабилни,с опустошителни последици.( Теоритиците дори ИЗКЛЮЧВАТ ВСЯКАКВА НАМЕСА НА ДЪРЖАВАТА в техния живот).Банкерите (обаче първи опровергаха това правило) като приеха,че без държавна подкрепа банките и цялата икономика ще се сринат.По-внимателен поглед върху системата обаче разкрива,че това не е случайно: банкерите имаха причина да се държат така............В добри години банкерите можеха да си тръгнат с огромен дял от печалбата; в лоши години акционерите си оставаха със загубите;а в истински лошите години загубите се понасяха от облигационерите и данъкоплатците.Това беше система на заплащане с една страна ЕЗИ-банкерите печелят,ТУРА- всички останали губят.

           Предполага се,че пазарът дължи своята сила на ефективността си.Той обаче очевадно НЕ Е ЕФЕКТИВЕН. Основният закон на икономическата теория– и условие икономиката да бъде ефективна–е,че търсенето е равно на предлагането. Но ние живеем в свят,където огромен брой нужди не са удоволетворени-нужни са инвестиции,които да измъкнат бедните от мизерията,да насърчат напредъка в слаборазвитите страни в Африка и другите континенти на света.Всъщото време разполагаме с големи ресурси,които не се използват ефективно-работници и техника,които бездействат или не произвеждат на нивото на своя потенциал.БЕЗРАБОТИЦАТА-неспособността на ПАЗАРА да създаде работа за толкова много хора- Е НАЙ–СТРАШНИЯТ ПАЗАРЕН ПРОВАЛ,най-големият източник на НЕЕФЕКТИВНОСТ.

             АМЕРИКА БЕШЕ СЪЗДАЛА ЧУДЕСНА ИКОНОМИЧЕСКА МАШИНА,НО ТАКАВА,КОЯТО ОЧЕВИДНО РАБОТЕШЕ САМО ЗА ТЕЗИ НА ВЪРХА.

                              ДЪРЖАВАТА СРЕЩУ ПРОВАЛА НА ПАЗАРА
   

     " В една такава битка участват,от една страна,онези, които смятат,че пазарите в ГОЛЯМА СТЕПЕН работят добре и че повечето пазарни провали на практика са ПРОВАЛИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО.От другата страна са онези,които са по-песимистично настроени за пазарите и които привеждат доводи в полза на ролята на правителството. Тези два лагера определят НАЙ–ВАЖНАТА БИКА НА ИДЕОЛОГИИТЕ в наше време. ТОВА Е ИДЕОЛОГИЧНА БИТКА,защото икономическата наука-и теорията,и историята-дават отговори,които съдържат в себе си големи нюанси.

             Икономическата теория показа,че пазарите работят добре,когато частните и обществените ползи съвпадат,но е вярно и обратното.Пазарните провали са широко разпространени...........Но ако слушахме десницата,щяхме да си помислим,че пазарите ВИНАГИ работят добре,а държавата ВИНАГИ се проваля.Десницата работеше усилено,за да формира това възприятие сред обществото по най-простия нчин,като игнорираше провалите на частните пазари и успехите на държавата.

              Реалността показва,че няма успешна голяма икономика,в която правителството да не играе важна роля  в страните с най-бърз растеж( като тези в Югоизточна Азия),както и в онези с най-висок стандарт на живот(скандинавските държави).ВЪПРЕКИ ТОВА ВОДЕЩАТА ИДЕОЛОГИЯ НА ДЕСНИЦАТА Е ТОЛКОВА СИЛНА,че все още има натиск за по-малко държава,за свиване на услугите,предоставяни от правителството,за приватизация и дори съпротива срещу регулирането......А начинът пък,по който повечто централни банки провеждат паричната си полтика,създава еднопосочен ефект,който работи безмилостно в продължене на последните няколко десетилетия.Веднага щом като заплатите започнат да се възстановяват,централните банкери,съсредоточени единствено върху инфлацията,възкресяват призрака за ръста на цените.Те повишават лихвените проценти и затягат кредита и така поддържат БЕЗРАБОТИЦАТА на НЕРАЗУМНО ВИСОКО НИВО."

               Тази идеология на десницата и безмилостните действия на банкерите,продиктувани от теоритичните основи на модерната макроикономическа и парична политика се отразява най-силно и негативно най-вече на 99-те % от обществото!

             Стиглиц дава следната оценка за теорията на Фридман: "Милтън Фридман е ревностният привърженик на т.нар. теория на свободния пазар,която подценява заначението на външните ефекти,пренебрегва информационните несъвършенства и други въпроси,свързани с влиянието на "ВЪНШНИТЕ ФАКТОРИ".И макар неговите пионерски занимания при определяне на детерминантите на потреблението справедливо му донесоха Нобеловата награда по икономика,схващанията му за свободните пазари се базираха в по-голяма степен върху идеологическите убеждения,отколкото върху ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ.Спомням си дългите дискусии с него за последиците от несъвършенната информация или несъвършените пазари в риск ; моите лични изследвания и тези на множество колеги показаха,че при тези условия пазарите обикновено не работят добре. Фридман просто не можеше или не искаше да схване тези факти.Той не можеше да ги обори.Той просто "знаеше" ,че те БИ ТРЯБВАЛО ДА СА ПОГРЕШНИ...."
           "Паричната теория и политика на Фридман отразявха неговото убеждение,че ролята на държавата трябва да бъде малка, а възмажностите ѝ за дискреция-ограничени.Според доктрината,която той наложи,наречена монетаризъм,държавата просто трябваше да увеличава паричното предлагане.......Фридман смяташе,че оставена сама на себе си,икономиката ще остане НА  или БЛИЗО до нивото на пълната заетост.Всяко отклонение бързо би се корегирало,докато правителството не оплеска нещата.
                В очите на Фридман Голямата депресия не беше пазарен провал,а провал на правителството: Федералният резерв се провали да направи онова,което трябваше да направи.Той позволи паричното предлагане да спадне"
                       В заключение Стиглиц пише:Ние не можем да имаме парична система,която се ръководи от хора,чийто възгледи са превзети от банкерите и която ефективно се управлява,за да работи в полза на онези от върха.

              Господа, идеологизирните теории на Милтън Фридман се набиват на обществото с всички средства на пропагандата,партийната идеология и професионалният маркетинг на идеите, по-ревностно от "божествената" роля на Папата ,тук на Земята с маниера на СВЕТА ИНКВИЗИЦИЯ!Поднасят ни се като религия, за да  можем да ги смелим безпроблемно и безкритично като ЕДИНСТВЕНО "ПРАВИЛНИТЕ", с нетърпяща възражение, "убеденост".
             Професионалният икономически анализ на Стиглиц ,полезен и справедлив за всички нас - 99% от обществото,се заглушава,неглижира,заклеймява се като Марксизъм и отхвърля по всякакъв възможен начин с всички инструменти,които промиват мозъка ни!Помагат ни да не разсъждаваме,да не сме информирани и да не се замисляме и търсим причините за нашето битие!
       Това се прави единствено ЗАЩОТО 1% ИСКА ДА БЪДЕ ТАКА! Защото е в негов интерес!.........Оказва се,че всичко разобличаващо експлотацията му се приема за ерес.Джордано Бруновците като Стиглиц се клеймят като утописти и подлагат на унищожителен огън и днес.НИЩО НОВО не е научил КАПИТАЛЪТ.Но поне ние би трябвало да сме научили от предишните поколения кой е този,който хвърля светлина в мрака и защо него го горят на клада....и да не чакаме чак идните поколения да стигнат до това прозрение.

     



                                                                                              Венелин Дедински