Google+ Followers

петък, 14 ноември 2014 г.

КОМУНИСТЪТ


    Днес сме свидетели на най-различни интерпретации на понятието "комунист". Всеки що годе приказлив посетител на телевизиите ни, с охота се упражнява "компетентно", "от първа ръка" на темата "комунист" . Такива небивалици се бълват по тази тема, че чак човек да се чуди как сме оцелели цели 45г със съжителството си с тези мракобесници, чудовища и кръвопийци.
    За да се опитам да внеса поне малко порядък в тази говорилня от всякакви случайни хора по темата, ще прибягна до помощта на изключително талантливия писател, офицера от държавна сигурност Георги Марков.
    Ето какво пише между другото той за комунистите.  Тези, които вярваха в идеята и се бореха за нея:...."Между другото след 09.09.1944г оцелелите от тях не бяха много! Минали през затворите и концлагерите! Изтезавани нечовешки преди това и смазвани от бой по време на разпитите от фанатизираните полицейски служби, с разклатено здраве, но с непоклатим и силен дух те отстояваха това, в което твърдо вярваха. Така и доживяваха остатъка от живота си,прегърнали тази несломима с нищо вяра, заради която разсипаха живота си и не пожалиха здравето си!....Но те почти нямаше как да устоят на мътния порой от нагаждачи, кариеристи и хитреци, избуяли и бързо ориентирали се в новото време на страната ни след тази дата и партията, в която тези непрекършени от отминалата безпощадна борба на живот и смърт  хора,членуваха".....Георги Марков описва с любов един известен техен представител, който си остана до края на живота си такъв, без да изневери на идеята, за която бяха загинали милиони:
           " Хората казваха за него "той е ИСТИНСКИ комунист". Това понятие ИСТИНСКИ комунист се роди и оформи едновременно с раждането на Радой-Ралиновата популярност. Роди се като пълно отрицание на понятието ПАРТИЕЦ. Ако за хората ПАРТИЕЦЪТ беше същество (такова като ПЛЕВЕНЛИЕВ, БОЙКО БОРИСОВ, ЦЕЦКА ЦАЧЕВА,преобладаващата членска маса на ГЕРБ и доста новоизлюпени днешни червени "демократи"), което мислеше единствено за себе си, чийто живот се направляваше от прости инстинкти и сметки за собствено благополучие, който вярваше в марксизма и ленинизма точно толкова, колкото би вярвал и в Аллаха, стига Мохамед да беше на власт, който никога не бе рискувал нищо в живота си заради другите(но което не му пречеше да си приписва геройства), който като характер беше сервилен, подличък хамелеон, готов да се преклони пред всеки по-силен от него и т.н. - ИСТИНСКИЯТ комунист беше нравственото му отрицание. Това беше почти заглъхналото ехо от стари времена за човек, който милее за бедните, слабите и онеправданите, за който истината и правдата стоят далече над политическите игри на деня и не са имагинерни партийни понятия, а конкретна, лична отговорност.  За разлика от кирливото съзнание на ПАРТИЕЦА.
        Радой Ралин, чийто живот от ранни години беше искрено преплетен с комунистическите идеали, стана символ на упорит и горчив апостол на тези идеали.
         Радой Ралин осмива, критикува или остро жили известни съвременни явления, той прави това от възможно най-силни позиции - тези на ИСТИНСКИЯ комунист. Повече от явно Радой Ралин не иска връщането на буржоазното общество или капитализма, но настоява за "истински комунизъм", който не е нищо друго, освен "комунизма с човешко лице". У Радой Ралин, както в личността му, така и в творчеството му, ние имаме рядкото явление на пълно свързване на комунист и човек, т.е. комунистът е високосъзнаващ и отговорен човек, който се опълчва срещу системата, когато тя пренебрегва, тъпче или поругава именно човешкото."........Е господа  развилнели се "кафяви демократи" къде виждате еднаквост между фашисткия и комунистическия морал и идеологии??! Между комуниста и фашиста?!..... Или сте отчаяно неграмотни, или сте заслепени от дива, животинска злоба и жажда за мъст!....

       Но нека продължим с анализа на този талантлив писател:
       "Но нека най-напред се върна при архивите от времето на войната, които категорично и недвусмислено бяха съхранили образите на хора, с всичките им човешки слабости и човешко величие.....С моите собствени ръце аз прелиствах страници, пропити с физическа болка, показания, от които лъхаше предчувствието за близка смърт, протоколи, от които се извисяваха неумолимите гласове на следователи и прокурори, и накрая онези невероятни последни писма и бележки, писани минути преди екзекуцията от треперящата ръка на оня, който вече вижда края на живота си. Огромната част от тия бележки, писма, последни думи имаха  върху мен най-силно и неотразимо въздействие със СВОЯТА ЧОВЕШКА ТРАГИЧНОСТ. Голяма част от тях бяха обикновени хора, живи човешки същества, преживяващи своята драма по най-човешки начин - много далеч от портретите на осакатени партийни функционери, които идеологическата търговия няколко години по-късно щеше да им нарисува..... Най-потресаващото беше, че почти всички екзекутирани бяха запазили последните си думи....за своите майки, а не за своята партия. "Мила мамо,", "Мили родители", "Мили мои"....и неизбежно следваше някакво извинение.....Никога няма да забравя малката бележка на студента  Боян Чонос, който пише буквално:  "Мила мамо, след малко ще ме обесят....студено ми е, мамо, студено....."
       КОЙ ДНЕС НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА ТЕЗИ ПРЕЧУПЕНИ СЪДБИ???......Може би онези, чиито деца и внуци днес се кичат и най-много крещят до полуда че са "демократи"....?
       Авторът продължава: " И нещо много важно. Въпреки убийственото съжаление, че се разделят с живота , мнозина заявяват, че правят това в името на един друг свят. В десетки писма, изявления и записки е нарисуван светът, за който те смятат, че умират. Почти всички, които можем да поставим в категорията на идеалисти, умираха за свят на "истинска пълна свобода", на истинско братство, на безкомпромисна справедливост, за премахване на всички органи и институти на потисничество, за премахване на граници, за правото на труд и достоен живот...."
...........Е господа, тези ли хора наричате ПРЕСТЪПНИЦИ??.....ТЕЗИ ЛИ ХОРА СРАВНЯВАТЕ С ФАШИСТИТЕ???......СПРЕТЕ СЕ И СЕ ПОКАЙТЕ ПРЕД ТЕХНИЯ ГЕРОИЗЪМ, АКО ИМАТЕ ДОБЛЕСТ!

        И ако офицерът от ДС Георги Марков отиде в ББС , то го направи, не защото искаше реставрацията на капитализма с неговите уродливи закони, а да разкаже на света, че този "Реален комунизъм" не му харесва, както и неговите посредствени строители! Да събуди и вдъхне увереност на хората да продължат борбата за " Комунизмът с човешко лице". Че все още не всичко е загубено и все още вярва, че има надежда това да се осъществи, ако хората успеят да се отърсят от апатията и безнадежността, която ги бе обхванала!

     Напразно днешните фалшиви "демократи" се мъчат да се кичат с Георги Марков, досущ като това правеха посредствените партиини апаратчици с Никола Вапцаров!.....НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО!......ТЪРГОВЦИТЕ ВИНАГИ ОСВИНВАТ ХРАМА, КОГАТО СЕ НАМЪРДАТ ТАМ!.....НЯМА ЗНАЧЕНИЕ ДАЛИ СА "ДЕМОКРАТИ" ИЛИ ЧЕРВЕНИ ПАРТИЙНИ  "ДРУГАРИ"!

     Накрая независимо от кусурите, посредственото мислене и недодяланост, носител на всички недостатъци на епохата, която отмина, за Тодор Живков не можем да кажем, че е бил чудовище, изверг или сатана. Може би много неща не направи за България поради идеологическата си обремененост, но и това което успя да направи за народа си е достатъчно той да не бъде забравен!......Георги Марков пише за него:" Колкото и зорко да следях разговора, у Тодор Живков не открих никакво важнечене, толкова характерно за българските партийни примадони, никакво себеизтъкване или пък забулване в някаква мистериозна недостъпност. Той изглеждаше нормално прям, общителен и се отнасяше с нас като с равни, без да  полага видими усилия и се представя за това, което не беше. Върху всички останали лица виждах същото чувство на разпиляване на съмненията и на отпускане, като че сред нас не беше най-властният човек в страната, а стар добър познайник."

       Георги Марков завършва своите репортажи с думите: "....Аз притежавах истинско чувство за гражданска честност и доблест, най-последователният му образ би бил да си стоя в България и да се опитам да се боря от там, както правят далече по-храбри, по-честни и по-доблестни от мен хора......Аз съзнавах  моето огромно предимство пред писателите, които живеят в България - това, че никой не ме направляваше или ограничаваше при писането на репортажите - и се опитах да кажа онова, което много от тях  биха искали да кажат...."

      ДНЕС МОЖЕШ ДА ПИШЕШ КАКВИТО СИ ИСКАШ  ЛЪЖИ СВОБОДНО, СТИГА ДА НЕ ЗАСЯГАШ ИНТЕРЕСИТЕ НА САЩ В БЪЛГАРИЯ И ТЕЗИ НА КАПИТАЛА, НЕГОВАТА ПОСРЕДСТВЕНОСТ И ТЪПОТА!НЕГОВАТА НЕИЗБЕЖНА И СКОРОШНА ГИБЕЛ!НЕГОВАТА АЛЧНОСТ И НАГЛА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА 99% ОТ ОБЩЕСТВОТО НИ!БЕЗРОПОТНИЯТ И УГОДНИЧЕСКИ СЛУГИНАЖ НА НАДРУСАНАТА С НАРКОЗАТА НА ПАРИТЕ ОТ 1% НА ОБЩЕСТВОТО НИ, ВЪРХУШКА!......МОНЕТАРНАТА ДИКТАТУРА ДЕЙСТВА БЕЗОТКАЗНО, ЗА РАЗЛИКА ОТ ПАРТИЙНАТА, НАЛИ!??......ДА ЖИВЕЕ "СВОБОДАТА", Г-Н ПРЕЗИДЕНТ!.....ПРИЛИКАТА С ГОРНАТА СТАТИЯ, A ЗАЩО НЕ И С ЦЕЛИТЕ "РЕПОРТАЖИ" НА Г. МАРКОВ  ЗА ЖИВОТА, КОЙТО ЖИВЕЕМ ДНЕС Е ОТЧАЙВАЩО АКТУАЛНА!.....ДОСТАТЪЧНО Е ДА СМЕНИМ САМО ПЕРСОНАЖА!

      


                                                            Венелин Дедински