След падане на България под османско робство, винаги непреклонните глави сабята ги е отсичала,защото са били самотни!Преклонените глави сабя не ги сече,но обслужват всеки,който ги докопа!Не се чудете защо днешна България няма непреклонни глави,които да застанат начело на държавата!
Разнищвайки нашата история, колкото ми е възможно, винаги съм търсил обяснение на това, как някога сме били велико племе. Само като си помисля, че сме преместили една цяла "държава" от бреговете на Волга до брега на Дунав. Че сме извървели този път със семействата, покъщнината и добитъка. Раждали сме се, умирали сме, воювали сме и сме вървели. По целия този път не се загубваме, не се разпиляваме, не изчезваме! На север руси, на юг всякакви мюсюлмани! И накрая като капак печелим битка срещу една империя и първи в Европа основаваме държава! Неща, които днес само при споменаването им ме побиват тръпки!!
Единственото, поне за мен, обяснение за всичко това, което сме сторили тогава, а и по-късно може би е , че сме имали мъдри и велики владетели! Владетели с характер, силни, умеещи да виждат в бъдещето безпогрешно..... Огненият ад и безпощадната сеч на малоазийските орди, бушували от Константинопол до днешното немско градче Пасау, повече от 2 века, завинаги ни лишават от тях и техните поколения! Оцеляваме като народ благодарение на духа, грамотността, гена и планините. Те се оказват по-силни от османлийския ятаган, по-силни от времето!..... След векове робство, отчаяна съпротива и безнадеждност, бавно като от кома изплува нашето самосъзнание.... Няма ги обаче владетелите ни. Тези, които да ни мобилизират, да ни дадат кураж и самочувствие на велик народ, да ни поведат напред по верния път! Започваме пипнешком да го търсим. С мъка, жертви, грешки. Като изгубени в гора, осиротели деца. Измисляме си планове,водачи. Търсим пътя за освобождение. Но нито водачите са като владетелите ни, нито плановете ни са толкова далновидни! Наследството ни обаче се е събудило. То напира и не търпи робство! Разбираме, че от вън не бива да чакаме помощ, колкото и Раковски да е бил начетен, широко скроен и със солидни връзки в чужбина!.... Левски поема тежкия кръст към Голгота. Умни и будни българи вдяват бързо и комитетите никнат един след друг в България! Пътят като че ли е налучкан?! Успехът май ще се получи! Но е още далеко, много далеко до победата!...Ето точно тук е критичният момент, когато някой започва да си мисли за заслугата. Неговото его го кара да бърза, защото може да стане "късно"! До този момент всеки е чакал другият да е на топа на устата, ако се провали! Но просветне ли малката надежда за реален успех, макар твърде далечен и съвсем неясен, веднага избуява завистта, мисълта, че друг ще обере овациите. Егото, че аз съм по-способния и не бива трудът ми да отиде на "вятъра", кара Димитър Общи да се противопостави на Левски точно в този момент, а не преди това!! Никой не отрича заслугите и качествата на Димитър Общи, но егото му вече го тласка към безрасъдство! Кара го да мисли, че Левски не е прав и е време той да води хорото! Противникът печели, делото едвам припламнало и се е видяла светлината в тунела, търпи ужасен погром! На бесилото увисва човек.... И то какъв човек! Онзи, който е посочил пътя и го е довел до критичния момент, от който се ражда надеждата за успеха!
Въпреки тия несполуки в Панагюрище се подготвя и избухва въстанието. Там няма "велики" водачи и мисли за "кой да води хорото". Всички дружно, подпомагайки се взаимно, са бутали делата заедно, като опълченците-"всеки е гледал да бъде напред и един враг повеч мъртав да положи"! Няма его, няма тънки сметки, няма завист! Тези обикновени, но сърцати и превъзмогнали страха хора, постигат целта си, макар и с много кръв и сълзи. Въпреки нечуваната жестокост на турският ятаган!
Да видим какво става месец по-късно във Враца! Там апостол на III революционен окръг е бил Стоян Заимов, подпомаган от Н.Обретенов и Г. Апостолов. И Захари Стоянов пише:
"Заимов като диарбекирски заточеник, старши от всички, почнал малко по малко да злоупотребява почестите, които му отдавали другите. Той бил апостол, но станал нетърпим и дребнав бегликчия, груб и честолюбив. Другите апостоли бяха светци във всяко отношение, вино, ракия не туряха в устата си, а той се разположил в къщата на познатата патриотка баба Хаджийка и почнал моабети с мезета и манджи!..........Той се пуснал по-нататък и настроил врачанската революционна комисия да пропъди Г. Апостолов и Н. Обретенов, което и станало.
Сега Заимов останал сам в цял окръг, разпасан, приготовлявал кърваво въстание, като писал писма по другите окръзи и в Румъния. Писал онова, което му раждало въображението, а не действителността и положението. Панагюрище, Копривщица, Батак и цяла Тракия въстанаха преди месец, царуваха и угаснаха, вече трева израсна върху пепелищата, а Заимов се мъдри още в къщата на баба Хаджийка, пише писма и заблуждава другарите......А за станалото в Тракия той не можеше да не знае подробно. Не само "Кървавото писмо" бил получил, но и двама панагюрци се изтърсили във Враца около 1 май с две турски глави, турени в конска торба!......."
И така, подмамен от писмата на Заимов, Ботев слиза на 17 май в Козлодуй и очаква юнаците на Заимов да го посрещнат с бойна песен!!.... НИ ПЕСЕН, НИ ДЯВОЛ! Вестта, че Ботев е слязъл на козлодуйския бряг раздвижила врачани! Захари Стоянов пише:
" Новината била толкова гръмлива, щото наелектризирала сухо и сурово при първото ѝ получаване, в това число и Заимова. Направил се тертип за въстание, но както ще да видят читателите, тоя тертип бил така гевшек, като че длъжността на града е била само да посрещне Ботйов и да му каже : " Хайде на добър час!"........Часа по 8 развили народния байрак " Свобода или смърт", приготвен от Мица Кръсткева и цялата чета от 200 души, с воеводата и свещеници влезли в черковата "Вознесение"..........Щом влезли в черковата, дали клетва пред кръст и пред евангелие, че ще бъдат верни, че да сложат кости за отечеството. И си представете, че цяла нощ те останали в черковата без всякакво действие! Нито на турците нападали, нито към Ботйова се отправили....."
Съмнало, а "юнаците" от черквата "Вознесение" вече се разстъпвали из черковния двор и чакали с нетърпение да посрещнат Ботев! Друго намерение не са имали този ден!.... И ето егото българско как помага на душманите! Захари Стоянов продължава:
" И така, ние имаме тоя ден два въстанически лагера, на два часа далеч един от други, Ботйов на Веслец със 150 души, а Заимов в черковата "Вознесение" във Враца. Последния писал кърваво писмо, че работата му е готова, който ден поиска, може да въстане, господар е на положението, играй си с турците. Другият, основан на тези известия, запътил се и дошел до гърба на Заимова. Тръгнал на помощ, а то излязло противното. Кому да помага? Помага се на човек, който е почнал да върши нещо, който е дал знак на съществувание поне. Единът си изпълнил длъжността повече от бляскаво, изскубнал се от чужда земя, заробил параход, минал река, дошъл на педя място. Другият - на сбъркан адрес попаднал. И започнали преговори кой при кого да отиде......!"
В същото това време черкезите, които се били с Ботевата чета на Милин Камък, бездействали тоя ден, пазели само четата отдалеч- да не тръгне към Враца. Ако врачани бяха излезли за Веслец, то тая потеря щеше да остане между два огъня.
Захари Стоянов описва и резултатът от егото на Заимов:
"Нито едното нито другото станало. Ботйов замръкнал на Веслец със своите надежди, отчаян много повече, отколкото на Милин Камък. А що е станало със Заимова в черковата "Вознесение"? И за тях се намирала изходна точка, трябвало най-после от изток или запад да им дойде онова, което заслужавали и очаквали.
- Аскер, аскер иде!- се чули гласове най-напред по улиците във Враца, а после и в самата черкова........... Калпаци и паласки се снемали, ножове и пушки се отпасвали и всичко това непотребно вещество се предавало на съхранение в черковните заходи. Тясна била черковната врата за съзаклятниците, когато те бягали по къщята си,когато забравили и клетва и обещание..... Ни по-малко, ни по-много - двадесет български глави паднали в един час по улиците!! Между убитите бил и свещеник Коста, честен и благороден пастир!"
Резултатът- избити врачани, една велика глава, набита на кол, унижавана и разнасяна из врачанско под звуците на зурлите и тъпаните от екзалтирани тъпи, безмозъчни черкези! Разпиляна чета от храбри и готови да умрат за България момчета, много от тях загинали и от..... българска ръка!.... Ето съдбата само на трима, описана от Захари Стоянов:
"В лозето на един врачански търговец Стоян Грамчев, находящо се във веслецкиите лозя, изпаднали други трима от четата, но изгубени по-късно. Те били руският княз, Георги Матев и Георги Апостолов. Имало някой помежду им ранен. Те приплакали на Стояна да им донесе малко хляб и да ги скрие за няколко деня, дорде им оздравеят раните и дордето се поуталожи работата. Приел ги Стоян уж братски и отишъл да им донесе хляб, а тях затворил в колибата на лозето си! Но не хляб им той донесъл, а десетина души черкези, които ги заградили. На въпроса да се предадат те загърмели из прозорците. Прибягнало се до коренни мерки: запалили колибата и тримата мъченици изгорели като червеи! Когато те пищели, чувало се наоколо.
Други уверяват, че Стоян сам запалил колибата и скрит, отдалеч гледал на пламъците. Когато тя паднала и затрупала жертвите, тогава чак отишел, та обадил на правителството. Наградили го. Живял Стоян до 1887г. и щом се отворело дума за отечество и за страдания, казвал и той, че една колиба му е изгоряла за тия работи!"
Мерзост и предателство винаги е имало и ще има не само по нашите земи. Те винаги се наказват с клеймо, дамгосващо неизтриваемо наследниците до девето коляно. И когато "учени" с купени дипломи днес ни набиват в главата някакво си присъствие, неграмотно заменяйки с него 500 вековното иго, заедно с непрекъсната борба на българите за освобождение през целия този период, то те се нареждат сами до мерзавците и предателите. Техните наследници обезателно ще носят срама им от тази дейност!
И днес виждаме как егото ни българско съсипва цялата държава! Как се лутаме като невръстни деца. Не искаме да разберем, че когато безвъзвратно сме изгубили владетелите си, общите ни усилия могат да ги заменят! Достатъчно е да споменем Съединението и победата ни в сръбската война след него! Пак можем да станем онзи народ, дошъл от бреговете на Волга, но само когато разумът ни се пребори с личното ни его българско, тогава нещата винаги са се получавали!
Венелин Дедински
