" Ще видим, че единият процент общо взето, не са тези, които са заработили своите доходи чрез голям социален принос- ( това не са ) големите мислители, които са преобърнали нашето възприятие за света или великите иноватори, които са променили икономиката ни."
" Както отбелязахме по-рано, великите учени, които бяха направили (фундаментални) открития, създали основата на нашето модерно общество, обикновено не пожънаха за себе си нещо повече от една малка част от онова, което бяха допринесли ( реално на обществото), прибирайки оскъдна рента (възнаграждение) в сравнение с възнагражденията, които пожънаха финансовите " магьосници", докарали света до ръба на разрушението"
ДЖОУЗЕФ СТИГЛИЦ, лауреат на Нобелова нграда по икономика,главен икономист на СВЕТОВНАТА БАНКА,председател на Съвета на икономическите съветници при президента БИЛ КЛИНТЪН,преподвател в Колумбийския университет на САЩ
За да може да натика науката и изкуството- тези уникални дейности на човешкия ум и дух в прословутата си еснафска пазарна теория, капиталът наложи в общественото пространство безумни понятия, показващи единствено неговата простотия и посредственост. Неговият хоризонт не може да се разпростре по-далеч от занаятчийското произведение, стоката на земеделския производител и вещите ни за всекидневна употреба. Съвсем естествено за неговата полуграмотност е да не може да констатира някаква разлика между тях и тези две категории човешка дейност. Задълбочените анализи са чужди за него и не са лъжица за неговата уста. Неговото полезрение се ограничава само до онова, което му носи пари, тук и сега! Така в еснафската му глава се появи понятието "продаваемо изкуство и наука"!
Великото изкуство и фундаменталната наука не са "продаваеми"!Tе никога не са били стока и не могат да бъдат такава, както си мисли глупавият капиталист. Неговите пари не чинят нищо пред тях и той е безсилен да ги контролира!.....Човекът е станал творец и откривател в момента, когато е слязъл от клона и напуснал животинското стадо. Тогава жълтият метал е бил непознат за него и не той е бил стимулът му за тази негова дейност. Нещо повече, тя става неразделна част от неговата еволюция и основният ѝ двигател. Тя става негова потребност.Нещо като храната и въздуха. Осмисля неговия живот и го тласка да върви напред. Тя е негов продукт, но и той става подвластен на нея. Тя непрекъснато го извайва все повече като човек и се стреми да изкорени онова, което природата е закодирала в гените му, когато е бил животно! Ето защо призванието на тази човешка дейност е неподвластна на жълтия еснафски еквивалент и еснафът става смешен, когато се мъчи с него да търси някакви нейни количествени измерения.
Тази дейност е резултат от вдъхновението и прозрението на таланта и гения у човека. Никакъв пазар не е в състояние да му влияе или я "стимулира"! Посредствените съвременни бакали, създали банки за да складират там жълтия си метал, защото за тях това е "най-ценното" на света, родено от болният им мозък, са много далече от способността да могат и осъзнаят за съществуването на това състояние на човешкия дух и вечен, неугасим стремеж към неизвестното и съвършеното. Тези неща са просто табу за осакатения им мозък, който никога не може да се откъсне от орбитата си около жълтия метал. Там където витае научната мисъл и истинското изкуство присъствието на жълтия метал изглежда като мазен бакалин с ръкавели до лактите, сбъркал дюкяна си със златната концертна зала "Музикферайн" във Виена.
Тези две категории на човешката дейност създават вечните ценности в неговия живот. Те са компасът по пътя му напред! Те не се "произвеждат" в работилницата на занаятчията или "продават" в дюкяна на бакалина! Те не са стока или предмети, които човекът ги захвърля след време, защото са износени или остарели! Те са вечни, безсмъртни и не потъмняват от времето!
Не бива да очакваме, че скромният интелект на капитализма ще оцени всичко това! Той дори не се нуждае от тях. Те са "безполезни" за него. Те съществуват и се развиват извън неговото полезрение. От значение за капитала е само онова, което може да напълни джоба му веднага с жълтия метал и колкото се може с по-голямо количество.
Ето как ние простосмъртните седим под палмата, чоплим семки и гледаме от телевизионния екран, попивайки с жадни очи "продаваемото" изкуство на капитала! Бавно и неусетно подменяме в нашия мозък, истинските човешки ценности с "продаваемите" фалшификати на капитала. Сривайки по този начин все по-успешно и последните му съпротивителни сили от поредната "продадена" доза! "Дяволът" си получава своят тлъст пай и превръща ограбеното ни житие в пореден касов бон! А ние цъкаме и се възхищаваме на "величието" му! На неговите "успели" особи и техния безсмислен начин на живот и еснафлък. На разкоша , в който живеят и разполагат. Те определят критериите ни за "култура", "естетика" и "ценностите" в нашия живот. Налагат ни ги като религия, подобно на средновековна инквизиция. Вменяват ни, че те са двигателите на нашия прогрес! Неусетно ни превръщат в някакви отвратителни мутанти на човешкия род, за които единствено егоизмът, паричните знаци, материалното благополучие и вещоманията са от значение и стават определящи за изграждане на ценностната ни система!
Днес ценени от "елита" са занаятчиите, "творците" на безмисловни зрелища и "касови" еднодневки. Такива, които са "ефектен", евтин опият, лесно смилаем и поглъщан безкритично от крехкото, жадно за култура, младо поколение. Капиталът го унищожава още в самия му зародиш. Моделира го да бъде послушно, непретенциозно, и най-вече безмисловно. Появяват се такива "авангардни", "високо културни" хрумвания, предназначени да възпитават масовия зрител, като риалити, напълно голо шоу от типа Биг Брадър, осъществявано от 7 мъже и 7 жени 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата. Дори чорапите са забранени! Или да се натрапваш на обществото, че си обратен, за да приковеш вниманието върху себе си. Или в телевизионно шоу, в което се трупат пачки пари пред жена, за да се определи цената на нейното достойнство, което ѝ пречи да свали всичките си дрехи пред многобройната публика!Бетовен едва ли е спечелил повече от която и да е сътворена от него симфония в сравнение с автора на "Радка-пиратка" или която и да е "успешна" чалгаджийска песен! Но "изкуство е само онова, което носи пари", ни учи простотията на капитала!....Дозата опият трябва да бъде лесно смилаема, да ни държи пред екрана и в никакъв случай да не провокира нашето мислене. Защото, когато маймуната започне да мисли, става човек!
Такива като Нютон, Айнщайн, Ван Гог, Нилс Бор, Анри Гоген, Жолио Кюри не са богати. Посредствеността на капитала не му позволява да ги оцени и уважава. Те съществуват и творят извън полезрението му. Но затова пък такива като Рокфелер, Дюпон, Ротшилд, Круп, Хилтън са пример за подражание и еталон за "успели" хора!
Гръмката и нескончаема пропаганда на капитала до такава степен е промила мозъците ни, че всички тези негови фалшификати са станали "неоспорими" истини и ценности за нас. Те са нашето ежедневие! С тези "ценности" капиталът се гордее и ги натрапва навред по света, умело увити в примамлива опаковка! Готови сме да спорим и ги защитаваме от всеки, който започне да ни разубеждава и разголва истината. Мълчим и послушно пълним джобовете му с нашия труд, толкова необходим за безметежното му съществуване !....Каква хармония! Какво доволство! Какво щастие, че живеем в капиталистическо общество и се ползваме от неговите "неоспорими", "велики" ценности и "култура"!
В. Дедински
Няма коментари:
Публикуване на коментар