Ако се абстрахираме от всякакви посредствени идеологически етикети, износени политически клишета и фанатичните пристрастия на различни "предани идеолози", претъпкали главите си с тях. Ако пренебрегнем помията, която изля капиталът върху главата на Маркс в началото на века от злоба, безсилие и простотия, няма как да отречем заслугата му пред човечеството, че пръв прозря и му посочи следкапиталистическото общество. Неговото неизбежно появяване. Достигна до извода, че то най-напред ще се зароди и построи в развитите капиталистически държави.
От друга страна когато четем " Цената на неравенството" е невъзможно да оборим или не се съгласим с автора на професионално направения му анализ и безпощадната критика на съвременния капитализъм. Направени със завидна дълбочина и открояваща се вещина. Изненадващо, но безспорно перфектно аргументирано, авторът му поставя и тежката диагноза без да оставя някаква надежда за неговото оцеляване в днешния му вид. Затвърденото му окончателно убеждение, неоставящо и сянка на съмнение у автора за прецизността ѝ се съдържа в заключителната фраза от книгата: " Днес надеждата ( САЩ да изгради едно общество, сочено от Стиглиц) едва мъждука."
Този "безумно добър икономист", според Пол Кругман, съвсем точно и професионално рисува какъв нов модел на обществени взаимоотношения човечеството може и трябва да изгради час по-скоро, пращайки днешния грохнал от старост и обречен, доминиран само от преялият с власт и богатство хищен капитал модел, в историята. Новия модел, сочен от Стиглиц, очевидно по-съвършен от стария е човешката стъпка напред в правилната посока, формулирана навремето от Маркс. Вещо описан от автора на популярен език,позволяващ на всеки читател да стане ясно, че той намалява до минимум степента на експлоатация, гарантира значително по-голяма справедливост и добра социална защита на бедните слоеве от обществото. Едновременно с това напълно потвърждава Марксовия теоретичен извод за зараждането му в развитите капиталистически страни. Ето как ни го представя този начетен икономист:
"Другата визия е за общество, където съществува усещането за обща съдба, всеобщ ангажимент за предоставяне на възможности и справедливост, където думите " свобода и справедливост за ВСЕКИ" наистина са онова, което значат, където приемаме сериозно Всеобщата декларация за човешките права, която подчертава не само значението на гражданските права, но и на икономическите права на обикновените граждани......Да имаме държава и общество, които служат на всички хора-работещи в съответствие с принципите за справедливост, честна игра и равни шансове."
Като изключителен професионалист, много наясно с икономическата наука, действието на нейните закони и взаимната обвързаност на икономическите ѝ субекти, Стиглиц посочва и рецептата за реалното му осъществяване на практика. Излишно е да споменавам, че този Нобелов лауреат и световно известен икономист би си позволил да стане елементарно глупаво оръдие на някакви пропаднали идеолози, проповядващи илюзиите си за съвършеното общество и "светло бъдеще" за да се съмняваме, че това което ни поднася са някакви идеологически утопии или нескопосани дилетански илюзии :
" Въпреки това с провала на комунизма стана очевидно да се приеме, че за всеки освен за предания идеолог държавата трябва да има ДОМИНИРАЩА роля в икономиката.....Идеята, която проповядваме тук- че е необходимо да съществува баланс между ролята на пазарите, държавата и гражданското общество,-еволюира по съвсем естествен начин. Идеите как да се постигне този баланс може да се различават в различните страни и в различни времена.( Например) В Източна Азия (този баланс се постига с) идеята за ПРОГРЕСИВНАТА ДЪРЖАВА....."
Тъй като в САЩ, както констатира авторът, такова общество почти е невъзможно да се реализира в настоящия момент. Метастазите от 1% са се разпространили навсякъде в политическата система на тази държава. Тя бавно пътува към небитието. Твърде късно е на тази система да ѝ се прилага каквато и да е терапия! Тя трябва да се остави да следва своя гибелен ход.
Но когато едно нещо във Вселената умира винаги друго се ражда. Днес пред "стара" Европа се изправя историческият шанс тя да роди и отгледа това ново общество. Това е повече от предизвикателство. Това е историческо нейно задължение. Моралното право и дългът ѝ
пред Гения не ѝ дават много опции за маневриране. Време е Европа да напомни на света, че е неговият авангард. Умът и неговата мъдрост. Неговото упование и надежда. Неговата светлина в края на тунела. Оптимизмът да напишем тези редове, въпреки лъкатушенията на следвоенна Европа, се подхранва най-вече от факта, че първа показа на света и можа да осъществи равноправен съюз от 27 капиталистически страни, каквото и да ѝ струваше това! Без хегемония, без колониализъм, без дискриминация, без пладнешко ограбване на бедните държави, без расизъм. А най- важното от всичко споменато до тук е ревностното ѝ отстояване на солидарния принцип!
"Времето е в нас и ние сме във времето". Тази фраза на най-великия радетел за една самостоятелна и обединена Европа с равноправие, властващо над всичките ѝ държави ни задължава да не губим време и се отърсим от дребнотемието и хегемонията, която ни я натрапват. Разполагаме с теорията на Гения и една практическа, напълно реална разработка на конструкция от специалисти от величината на Корольов и фон Браун в областта на икономиката. Просто трябва да я реализираме и полетим в новото по-справедливо общество. Да открием новата ера за човечеството.
Не ми се иска да вярвам, че глупостта и невежеството у чиновниците в ЕС ще надделее. Че ще склонят глава пред богатството и безконтролната власт на свръх богаташите от Америка и като безмисловно стадо ще бъдем въвлечени от този презокеански "господар" в безмислена конфронтация, носеща огромни жертви за европейците и пълни джобове на тези 1% отвъд океана. Още повече,че призванието на Европа не е да бъде васал на един удавник, а да носи бремето на световен авангард!
Вместо да се занимават с кривите краставици и проблемите на кокошките носачки, крайно време е чиновниците, застанали начело на ЕС да се напънат и направят по един докторат на тема "геополитика". Хем няма да стават за резил пред света, хем ще се научат как да слагат на мястото му всеки авантюрист, въобразил си, че е моралистът на света.
Надявахме се след Хитлер никой вече да не мисли, че на изток от Брест живеят зверове или полудиваци. Че западът е усетил най-после необятната душа на хората, живеещи там, огромните им сърца и вековната им мъдрост. И са научили как те са дали също толкова много на света като тези на запад от Брест. Че винаги са били еталонът за морал на света. Тези хора знаят много по-добре какво значи война, от всички нас. Война безчовечна, без правила, без морал, без никаква жал и човечност. Война свирепа, животинска , без никакъв шанс за оцеляване независимо дали са жени, деца или старци. Не война, а апокалипсис на човешкото падение и безумие....Такова нещо се помни вечно!! Днес тези хора искат само една добра дума от съседите и да си бъдат само те сайбиите в собствения дом . Мразят да бъдат унижавани и поучавани от такива като Бжежински и Рейгън, показали на света, меко казано своята простотия и липса на възпитанието им от първите 7 години.
Трябва да си късоглед, късопаметен или краен невежа, скаран с историята, за да посмееш да си помислиш, че имаш право да си позволиш да заплашваш тоз народ и тази хилядолетна велика държава. Че можеш да я поставиш на колене! Да разчиташ на успех след всичко, което тя е преживяла, изстрадала и постигнала сама, съвсем сама, без планове "Маршал" и твърде често сред враждебно настроено обкръжение!
Не бива да допускаме "разделяй и владей" да увеличава властта и богатствата на тези 1% отвъд океана, превръщайки ни в жертва на собствените им интереси. Дошло е време всички ние от ЕС, а защо не и тези на изток от него, да запретнем ръкави и създадем общество, което човечеството жадува. Да оставим удавника да си отиде на дъното. А когато някога той възкръсне и заживее по новому може да продължи с нас преобразяването на света. Да го подготвим за огромните предизвикателства на Вселената, които чукат на вратата му!
Колко приятно е бремето да си моторът и умът на всичко това. Да получаваш признанието на света, че си оставаш вечният му авангард! Децата ни да се гордеят, че са част от него! Европа има капацитет да го направи. Тя е длъжна да го направи. От нея се иска само да бъде инициаторът и катализаторът в раждането на едно силно, монолитно гражданско общество с ясна цел и визия за реалната му роля в новото общество. Да спре и се откаже от унизителното слугинско обслужване на 1% богаташи в ЕС. Да се превърне в един от трите задължителни и добре балансирани субекти в него и гарант за равнопоставеността и взаимният им контрол. Да не допуска дисбаланс и го ликвидира своевременно, ако такъв се появи между трите субекта. Време е на самозабравилият се капитал да се сложи намордник и се държи на къса каишка от обществото и държавата. Да се накара да работи за благоденствието на цялото общество.
Колко малко разум и воля са необходими на Европа за да се реализира тази толкова истинска, доказана от Стиглиц, мечта.....и колко много глупост човешка трябва да притежаваме за да продължим да пълним джобовете на тези 1% в Европа и отвъд океана с нашите мечти, нашето бъдеще, нашия живот и тези на нашите деца! Да гарантираме с тях безметежното им съществуване и властването им над нас! Да успяват да ни накарат да го правим против волята си, защото те искат така да бъде устроен света! Пръскат луди пари за да промиват мозъците ни и принуждават да го правим колкото се може по-дълго. А най-добре би било ако го правим вечно. Време е да се вземем в ръце и умът ни да си влезне най-после там, където му е мястото, ако не искаме повече да живеем и ни третират като мулета, носещи толкова много пари на господаря си. Ако искаме Бог да ни помогне трябва ние да си помогнем преди него! Да накараме Европа да не се страхува от бремето да бъде пак авангарда на света!
В. Дедински
Няма коментари:
Публикуване на коментар