Google+ Followers

вторник, 22 април 2014 г.

ЗА ПРАВАТА И СВОБОДИТЕ



      Бях малък, не ходех още на училище. Бяха първите след военни години. Дядо ми беше фелдшер и заедно с други като него имаше за задача да ходи из хасковските и кърджалийските села да обезпарзитява къщите им. Повечето от тях бяха на турци. През лятото дядо често ме вземаше със себе си, хем да съм му дружинка, хем и аз да видя свят. От тогава ми останаха и спомените за това що е мизерия....С помощта на ДДТ-то държавата успя да се справи с тия гадни насекоми. Турските села си отдъхнаха. Когато по-късно минавахме с дядо ми през лятната ваканцията из тия села не ни оставяха на мира докато не влезехме вече в новите им къщи. Ставаше ми неудобно от уважението, с което се отнасяха тези добри хорица въпреки, че дядо ми просто си е вършел работата. Аз не разбирах езикът, на който дядо ми говореше с тях ,но добрината и гостоприемството им  личеше и без него. Правеха ми впечатление новите къщи, новата подредба. Нищо не беше останало от времето на врящите казани и миризмата на ДДТ-то. Самочувствието им на имащи, задоволени хора струеше от лицата им, от очите им, от усмивките им! Привилегиите заради отдалечените райони, в които живееха допълнително ги облагодетелстваха, но това не правеше никому впечатление!
       Тези спомени избледняха в съзнанието ми. Дядо и баба дойдоха при нас в София, защото остаряха. А аз си имах моите си "грижи" вече в гимназията. Като кандидат студент ми направи впечатление, че турчетата  от тези два окръга някъде ги приемаха без приемен изпит, някъде имаха квоти и не се състезаваха с нас, българите. Това ме озадачи и ми бе непонятно, защо държавата го прави, но явно тя искаше  им даде по-голяма възможност за образование!
       В първи курс, както му е реда се опознавахме. Групата ни беше събрала момчета и момичета от цялата страна. Всеки бързаше да разкаже за своя край и да си намери приятел. Бяхме едва 20-22 годишни! Ние софиянците  "разбрахме", че има провинция и че там живеят също "качествени" хора. До края на учебната година забравихме кой от къде е. "Грижите" ни  ни научиха бързо на солидарност и безкористност. В групата си имахме и турче от Златоград, Исен Мангарудов се казваше. Много приятно момче. Цялото следване бяхме заедно. Може би е прихванал нещо и от мен, но той ме научи да не съм толкова самонадеян, спокойно да приемам трудностите, без паника. Беше честен, дори и ако това му костваше личния интерес. Накара ме да се приземя, нищо че  бях "софиянец".
       Като инженер ходех често в Шумен, Хасково и Кърджали. Естествено по заводите работеха и турци. Знаеха добре български и бяха много старателни. Интересуваха се от всичко ново. Но тук искам дебело да подчертая, че те изпълняваха безукорно всичко, което им възлагах и никога не роптаеха. Честността им беше пословична.
       Ходех често и в БАН и научните институти, свързани с моята професия. Виждах навсякъде научни работници, професори, доценти, к.т.н.,доктори турци. По нищо не можех да ги позная, ако не ми го казваха. Просто бяхме народ с еднакви цели, еднакви ежедневни проблеми, еднакви мисли за бъдещето. За деление и през ум не ми е минавало. Дори  не предполагах, че е възможно такова нещо. Държавата полагаше неимоверни грижи за израстването на тези хора и те се чувстваха горди, че живеят в България.
      Настъпиха промените. Принципът " разделяй и владей" излезе на преден план. Стана основен закон на нашето общество. Всички знаем какво стана пред очите ни от неговото действие на практика. Разпарцелирахме всичко което можахме, като алчни и безрасъдни наследници на добри и спестовни родители! Унищожихме пък онова, което не можахме да заграбим!Дойде ред и на това "кой кой е"! Заговори се за "права и  свободи"! Като че ли не са съществували преди..... И то какви! Но "разделяй и владей" някому носи печалба! Останалите са само средство за добиването ѝ!..... В турско време не е било такова чудо! Левски е прескачал в турски дворове, за да се спаси от потерите. И турчин не го е предал,въпреки това! В турското кафене във Варна кафеджията турчин е страдал, когато е виждал хала на Капитан Петко, след затвора, където го е натикал Стамболов! Ако не са днешните ни управници, които само мътят главите ни заради лични интереси и гласове на избори, от всичките ни комшии турците са тези, които уважават най-много българите! Естествено е, когато им говорят врели некипели или експанзията и мераците на "Османлиите" отвъд границата   ги насъскват, защото мечтаят за някогашната империя, нещата загрубяват!
       Нека си сложи ръката на сърцето Местан и посочи в коя държава малцинство като неговото има или е имало такива "права и свободи", от каквито привилегии се ползваше то по време на социализма!....Днес те не са по-малки от онова време, когато бяха галеното дете на държавата ни! Но "разделяй и владей"  владее този гнусен помак, с пълна сила! Въобще не иска да го разбере и това си е! Ако му се направи DNK проба ще се види,че е чист потурчен българин, но като глупав еничар рита срещу ръжена заради чужди интереси,дори и не за тези на самото това малцинство,  та чак пяна му излиза от устата!...... Ако някой чужденец чуе какво говори  Местан, ще си помисли, че турците в България едва ли не са натикани в гето като индианците в Америка!.....Този самозабравил се помак си е въобразил,че е турският Робин Худ на това малцинство у нас,допълнително насъскван от двамата "османлии", оглавили нашата съседка! НА ПРОСТАКА МУ ДАЙ ВЛАСТ,ЗА ДА МУ ВИДИШ АКЪЛА!Това нескопосано,жалко оръдие само вреди на добрите ни отношения със съседите, насърчавано от безумието на Ердоган и Давутооглу! Вреден и опасен е той и за самото малцинство,чиито интереси "защитава"!!.....   Бива тепегюзлук, ама пък чак толкова!? Я по-яваш, че ставаме за смях! Анадъм му, аркадаш?.... Кач  пара и дер  думите, Лютви ефенди?.....Щом делата и мислите са други!
          Управниците на южната ни съседка нека добре да знаят и никога да не забравят,.....че и двата народа,живеещи от двете страни на границата еднакво мразят робията и неканените гости! Еднакво силно желаят да бъдат само те сайбиите в домовете си! Еднакво чуждото не щат,......но и своето ще бранят със зъби и нокти. И никога тия управници да не допускат  техните глави да ги спохождат нечистиви мисли или блянове по отдавна изчезналата Османска империя! Да знаят добре,че отхвърленото отдавна с реки от кръв и недооплакани мъки РОБСТВО, няма как да бъде подменено със СЪЖИТЕЛСТВО ,постфактум!

                                                                                                        В. Дедински