Google+ Followers

четвъртък, 3 април 2014 г.

ЗАЛЕЗЪТ НА ЕДНО ОПИЯНЕНИЕ





          Илюзиите винаги ни покоряват. Макар и измамни те винаги успяват да ни накарат да повярваме в тях. За САЩ  опиянението от илюзията се оказа кратко. То завърши с фалита на Леман Брадърс. Шокът от този фалит отрезви тази държава и я свали на Земята. Накара я да погледне реално действителността. А тя ѝ показваше, че не е вече онази, която се гордееше с "Американската мечта". Дори не е вече "обетованата земя" отвъд океана. Тази на "неограничените възможности".
          В предговора на книгата си  " Цената на неравенството", изтъкнатият икономист Джо Стиглиц разсъждава по този повод : "Аз съм икономист. Ние всички се опитваме да се справим с въпроса как може да бъде обяснено голямото и все по-нарастващо неравенство в САЩ. Аз питам: " Как можем да съпоставим това, което се е случило, със стандартната икономическа теория?"
          Там, където свършват възможностите на науката, събитията ги поема политиката.  Тя е човешка дейност, която  не е подвластна на научните закономерности, а на интереса и  желанието да се извлече максимална полза от конкретната  ситуацията. С много по-голяма сила това се отнася за политическа система, спечелила току що ожесточена, продължителна и изтощителна битка в една безкрайна идеологическа война. Политическите решения в този случай не подлежат на ревизия и всички действия са оправдани, дори и когато са насочени за присвояване на огромно богатство за сметка на останалите. Книгата на политическите изследователи    Джейкъб Хакер и  Пол Пиърсън       "Политическата система на победителя взема всичко: как Вашингтон направи богатите по-богати и обърна гръб на средната класа" разнищва този феномен. И така  икономистът и политическите изследователи по различни пътища едновременно стигат до един и същ отговор, съдържащ се само в едно възклицание на президента Клинтън: " Това е политика, глупчо!", Ето обяснението на всичко онова, което започва да се твори в тази могъща държава в полза на 1% след отпадането на необходимостта да се поддържа един по-висок стандарт на живот за американското общество от този на обществото от идеологическия противник! Защо поема такъв курс тази могъща държава, "забравяйки"  за  ЦЕННОСТИТЕ, осигурявали благоденствие на своите граждани  и така упорито набивани посредством ефира на онези зад желязната завеса, става ясно от следните редове в книгата на Стиглиц.

            " Когато една група с интереси държи твърде много власт ( кормилото на държавата), тя успява да създаде политическа система, от която самата тя да се облагодетелства, вместо обществото като цяло. Когато най- богатите използват своята политическа мощ за прекомерни облаги за корпорациите, които те контролират, много от необходимите приходи отиват в джобовете на една малка част, вместо да се използват за обществото." ( Поради вече  отпадналата необходимост държавата да продължава да го прави.)
           
            Всякакви опити да се стопира това пагубно явление става невъзможно. Победителите подчиняват всичко и всички на своята политическа власт. Те могат да си позволят всичко и никой не е в състояние да им попречи. " Изгубената република: как парите корумпират Конгреса- план да спрем това", "Неравна демокрация: политическата икономия на Новата златна ера", " Поляризирана Америка; танцът на идеологията и неравното богатство", са цитираните от Стиглиц книги,представляващи една малка част от всичко публикувано, опитало се да спре тази неуправляема " верижна реакция на ядрения разпад"! Както виждаме от заключителните редове в книгата на Стиглиц, напълно безуспешно. Опиянението и развратът на тази политическа власт са достигнали неконтролируеми размери. Пол Кругман пише:

       " Крайната концентрация на доход е несъвместима с реалната демокрация. Може ли някой сериозно да отрече, че политическата ни система е развратена от влиянието на големите пари и че развращаването се засилва, тъй като богатството на едно малцинство расте все повече."

        Обама бе понесен от нейното течение като сламка, безсилен да го спре или поне отслаби. Просто стана част от него.

         "Американският президент Барак Обама обеща "промяна, в която може да се вярва", но в последствие провеждаше икономическа политика, която на много американци изглеждаше същата като тази на предшествениците му."
          "Ако президентът Обама и нашата съдебна система бяха обвинили в злоупотреба онези, които докараха икономиката до ръба на разрухата, тогава щеше да е възможно да кажем, че системата функционира."
          " Да се следва примерът на Швеция (относно санкциите към банките) не беше "американският начин на действие". Но Обама не само въведе този начин на действие; повтаряйки го, той му създаде аура на автентичност. Той обаче нямаше никаква фактическа  база и беше използван, за да направи приемлив най-големия световен трансфер на богатство: никога в историята на планетата не беше дадено толкова много на толкова малко и без друго богати хора, без от тях да се иска нещо в замяна."
           " Нормите за това какво е "справедливо" също се промениха. Изпълнителните директори едва ли се замисляха дали да вземат по-голямо парче от корпоративния пай, възнаграждавайки се с по-големи суми, ДОРИ КОГАТО ТВЪРДЯХА, ЧЕ ТРЯБВА ДА УВОЛНЯВАТ РАБОТНИЦИ И  ДА НАМАЛЯВАТ РАБОТНИТЕ ЗАПЛАТИ ЗА ДА (НАМАЛЯТ РАЗХОДИТЕ) СПАСЯТ ФИРМАТА! В някои кръгове това шизофренично отношение към "справедливостта" бе толкова силно вкоренено, че можеше да се чуе как поради НЕПРИКОСНОВЕНОСТТА на договорите чиновник от администрацията на Обама обяснява с безизразно лице необходимостта от бонуси на служителите от "Ей Ай Джи", докарали компанията до състояние, наложило спасяването ѝ от държавата с 150 милиарда. Минути по-късно същият чиновник можеше да убеждава автомобилните работници да приемат ревизия на техните договори, която би намалила значително възнагражденията им."
         " Казано просто, икономическия интерес можеше да бъде по-добре защитен и чувството за справедливост в нашата система запазено, ако Обама и Буш играеха по правилата на обикновения капитализъм..........Но парите, които дадоха на банките и се използваха за изплащане на бонуси, нямаше как в същото време да се използват за рекапитализирането им."
          " В Америка подкупите действат на по-високо ниво. Не просто се подкупват определени съдии, а самите закони се променят по подходящ начин чрез дарения за кампании и лобиране, по начин, който се нарича " корупция по американски".
           " Неравенството също деформира нашата демокрация. То дава прекомерна чуваемост на малко хора, които могат да си позволят високоплатени лобисти и неограничени дарения за кампаниите и то съдържа в себе си риска да продадем нашата демокрация на онзи, който може да предложи най-висока оферта."
            " Обама защити спасяването на банки, като твърдеше, че национализацията на банките може би работи добре в Швеция, но не е добра възможност за САЩ."

                                                                                                  Джоузеф Стиглиц

            Битката, безспорно е спечелена и виждаме как временните победи деморализират и развращават самонадеяните. Виждаме как те преяждат с власт и богатство и  как пътуват неудържимо към моргата. Наближава моментът, когато сегашната политическа система на САЩ ще се нареди в списъка до всички ония, които са рухнали точно, когато са били уверени, че над тях единствено е вече само Бог..... От древен Рим та до до комунистическия Съветски Съюз. Човечеството обаче ще продължи войната с капитала за своите законни права, започнала в далечната пролет на 1871г., за своето човешко следкапиталистическо общество! Каквото и да му струва това, то няма да се откаже или капитулира, а бавно и мъчително, но неумолимо ще следва своя ход напред докато не го осъществи, дори и без да се интересува от това, че Геният го е прозрял преди повече от век. Убеден в неизбежността на крайния резултат, който ще му позволи да премахне унижението от гнусната експлоатация и онова отредено му място на "целесъобразен вид" от веригата в капиталистическото общество, като необходимото  работно добиче,  без което генерирането на печалба за господаря става невъзможно, а от там и монетарното му господство над обществото! Резултат, който най-после ще му върне достойнството на истински и единствен господар на  Земята. Такава мотивация може да се сравни само с онази, която го кара да бъде сигурен за своята победа над рака в аналогичната война, която води то с него.


         
                                                                     В. Дедински