Google+ Followers

четвъртък, 1 май 2014 г.

ТОВА НЕ СЕ ОТНАСЯ ЗА В. ДУМА




        Г-н Борисов, зная, че всичките ми писания до Вас ги изхвъляте с отвращение в кошчето за боклук!  Дори съм сигурен, че във Вашите очи съм придобил  образ на досаден манияк! Някаква откачалка, открила начин да се заяжда с главния редактор на този " престижен" вестник. И тъкмо по тази причина, това, което реших да Ви напиша този път по случай току що отминалия с   голям патос и лицемерие празник на Труда и печата, е нещо не съчинено от мен! То е написано от главният редактор на в. Дума. Много по-различен по темперамент и характер от Вас, за съжаление и лош късмет днес за електората на БСП, а защо не и на още много повече българи, не членуващи в тази партия!.....Нещото, което никога няма да бъде написано с този дух и сила в днешната Дума, именно поради хамелеонският ѝ настоящ образ! Именно защото днешният главен редактор няма да забележи  актуалността му днес (просто имената на изданията са нови само)! Силата му , още повече  въздействието му върху читателя!....Г-н Борисов, знаете ли защо ще изречете фразата: " ТОВА НЕ СЕ ОТНАСЯ ЗА В. ДУМА"?! Защото вместо сабя, в ръката си държите огромен черпак, излъскан, от алпака, за да не ръждясва! Защото, за разлика от другия главен редактор, в. Дума за Вас не е знаме, не е упование и защитник на онеправданите, не е съдба, а най- обикновено средство да се спасите от глада, мизерията и нищетата, в която се дави  народът ни! От лудостта, която го е обхванала и от безнадеждността, която го тласка да  стреля от упор в децата си, да ги  умъртвява  с бой ,да ги  души заради отмъщение.....Това не са актуалните Ви теми за деня и особено да посочвате истинските виновници за този му хал!....Има много по-важни теми, нали?! Като подредбата на листите, битката за казана в Брюксел, гнусното боричкане за него! Да не говорим за проспания, крайно неефективен и вял, отминал мандат на ПЕС!
                 И така поучете се от "колегата" си, г-н Борисов,  поставил Ви летва, която като гроздето за лисицата е кисела за Вас, защото е недостижимо висока. Поне се постарайте да бъдете като предшественика си колкото може повече. Положете усилия, заслужава си! Нищо, че е гений, а тъкмо заради това :

                                               НАМЕСТО ПРОГРАМА



             Една от най-главните причини за неуспеха на нашите вестници, особено тия, що са се издавали и издават отсам Дунав, е тая, дето между програмата и съдържанието на всеки почти вестник между обещанията и изпълнението на редакторите почти всякога е имало такава разлика, каквато има  между мохамеданския рай и християнската мъка. Нашите редактори в програмите си обещавали са златни гори на читателите си, но тутакси след тези обещания, след тези сладки и медени, вестникът им замязва на голо поле, без цел, без характер, на кое, наместо обещаните гори читателят  вижда някакви си тръни, случайно накачени с безцветни дрипи от разни материи, приготвени за дреха на оголелия народ. И робът, който чака да му покажат враговете на неговото нравствено и политическо освобождение, да види помощ във вековната си инстинктивна борба срещу тях, вижда само пилинките в очите си увеличени в куб и квадрат, а горите що тежат на плещите му и възпират дишането му - означени само с едни точици. Тъй едни от враговете му се потулиха, други оставиха, а трети се дору показаха за негови приятели - за патриоти. Такъв е бил всеобщият български вестник, който от начало до край беше орган на някакви си млади чорбаджии; такъв стана вестникът на волните българи, който избращолеви най-сериозната страна на политическия ни въпрос с устата на един луд Див дядо; такъв е и сега недоносеният изтърсак на нашите двигатели на пищеварението - политическият и книжовен вестник  "Отечество."
           Този триумвират, който искаше да представя уж  мненията и стремленията емиграционни, падна именно затова, защото нямаше нищо общо с емиграцията: първият бягаше от нея, вторият се смееше и подиграваше, а третият от височината на чорбаджилъка си дълбоко я презираше и презира, и всичко това ставаше от туй, че те служеха на някакви си партидки, кои нито народа познаваха, нито пък народът тях.  Всяка от тях викаше, крещеше и проповядваще свобода, всяка насърчаваше войводите и емигрантите и в същото време всички бягаха и никому ръка не подаваха; тъй щото думата "хъш" беше станала дума за укор, за презрение, за  недоверие, та тези, що имаха злочестината  да я носят, теглеха крайни нужди, като не намираха нийде място за работа, или, ако и да намираха, то със сигурница, че трудът ще е им изяден......
           Но "Народност" и " Д. зора" умряха и погребаха се в самите си идеи, а " Отечество", ако и да не е още погребано, за кое трябва да благодари влиятелните си агенти, кои  по нископоклонничество  към патроните му изполъгали са свят простаци, за да му съберат неколкостотин абонати - но и то е отдавна вече умряло и неговата  мъчителна смърт е отвратителната категория, в коя се намират  "Право" и  " Турция".
           ( ЗА ДА НЕ ПАДНЕ  ДНЕШНАТА ДУМА)
           За да не падне и нашата "Дума", ако ще би и в споменатите блаженопочивши средновековни рицари, ний ще се въздържим от всякакви обещания и като мислим, че съдържанието на първите два -три броя от вестника ни ще обясни и програмата му, възпираме се само да кажем нещо връх названието му - " Дума на българските емигранти"
         На последната нова емиграция, коя от ден на ден се умножава с бежанци и изгнаници от вси слоеве на нашия народ, ний гледаме като на пръв гранитен камък, който се хвърля сред пладне върху голата тиква на тиранина като на същ народен протест против общественото му положение между народите - дору и повече, нашият емигрант, като пръв и законен наследник на класическия ни хайдутин, приел и опазил е завещаната борба с всичките му социални стремления, които са едни от най -хубавите черти на народния ни характер. Полякът люби и пролива кръвта си за всичко, що е полско, що говори езикът му - за магнати, за шляхта, за езуити.  Българинът, напротив, каквато омраза храни против турчина, такава ( може и по-дълбока, като е по-вехта) и към чорбаджията и духовенството, тази непорината византийска воня, коя продаде и съсипа народа, а днес носи на шия ключовете на неговите окови.
          Който иска да се увери в това, нека вникне в смисъла на нашия хайдушки епос, нека припомни шопското, браилското и дядовото Николово въстание; за нас са доста отношенията на чорбаджийството отвъд и отсам Дунава към днешната емиграция и онези на народа, и обратно. С какви трепетни надежди, с каква трогателна гордост се отзивава бедният народ към своите си прокудени синове и каква антипатия показват неговите изедници - чорбаджиите и по-горното духовенство.
          Сами сме били свидетели и сами на себе си сме изпитали това като пропагандист отвъд и емигрантин отсам Дунава......И само ний ли? Колко други злочести проповедници се продадоха от тези народни пиявици и колко други се укриха и крият в народа! А тука, тука не направиха ли ни вагабонти, шарлатани, чапкъни и всичко, що може да излезе от устата на едни баснословни невежи, каквито са нашите чорбаджии? Или бяхме глухи и слепи, та не видяхме техния пръст и в несполуката на Петрушанското събитие, и на решителните приготовления на Желя и Филип Тотя? Нека ни възрази някой на това - с фактове, с живи фактове ще му избодем очите и ще му докажем, че несполуката ни не бе, че идеята за освобождение не е развита у народа, както мислят Ивановци и Стояновци, а частните тези ненародни препятствия. Собствено идеята за освобождение не е никога угасвала у народа и ако неговата емиграция  днес за днес приутихна, то тя не е умряла и не спи, а се е сложила да си почине и отдъхне от несполуки и изново, с нови сили, да се залови за работа и приготви за удари.
           Ето с какви убеждения, с какви надежди и мисли ний разкриваме уста и викаме пред грозния час всеки емигрантин, всяка благородна душа, всеки свестен българин, кой е оставил бащино огнище, не за да промени едно робство с друго; викаме ги да издумаме всичко, що се е набрало в гърди, в тези злочести четири години, да повдигнем въпроса на нравствено - политическата свобода и да се откликнем на страждущия народ. Откъм Дунава, белия Дунав, е чакал той някога си своите освободители от византийско иго, към Дунава и сега обръща очи! Затова ний трябва да се сплотим, да мислим, да думаме и да работим. Пък  ако е имало досега ръка, коя да ни отбий или възпре ударите, то къса ще е вече да ни затули устата и прекъсне думите.....
                             
                                                                   И глас искрен, благороден
                                                                   В сърца отзив ще намери,
                                                                   Той е станал глас народен,
                                                                   Та врагът ще потрепери!....

                                                                                                              Христо Ботев
                                                                                                           ( Вестник "Дума")



                                                               В. Дедински