Борбата е безмилостно жестока.
борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени....и толкоз.
Какво тук значи някаква си личност!
Разстрел, и след разстрела - червеи.
Това е толкова просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак с тебе,
народе мой, защото те обичахме!
14ч. - 23 юли 1942г
Ако разстрелът на забележителния наш генерал Владимир Заимов отеква мощно в СССР и цялата фронтова артилерия от Балтика до Черно море със салют засвидетелства преклонението на руския народ пред саможертвата и смелостта на този велик българин, то разстрелът на поета Никола Вапцаров остава почти незабелязан от българската общественост по онова време.....Подвигът обаче и на двамата е съизмерим с този на Ботев!
Списъкът от седем смъртни присъди, представен на цар Борис III за подпис не е било толкова необичайно явление в ония смутни и жестоки времена! Фашистите в България тогава са оказвали силно влияние в политическия ѝ живот. Неутрализирането му е коствало не малко усилия на честните ѝ интелигенти и обикновените хора. Твърде често това е коствало и главата им. С не по-малка сила това се е отнасяло и за цар Борис III. И ако той поема лична отговорност за помилването на Трайчо Костов като единствения вишист в този списък, то за помилването на Никола Вапцаров, чието семейство е познавал лично, му е била необходима подкрепата на пишещото съсловие, за да го спаси! Никой обаче не си мърда пръста, за да спаси този излкючителен българин, човек и поет! Простотията на фашистите не се е нравела нито на царя, нито на останалата част от българския народ. Всички те са съзнавали, че не бива българите да се избиват един друг заради чужди интереси! И Гешев - този интелигентен и талантлив полицай винаги е намирал начин да демонстрира своя интелект и превъзходството си над д-р Делиус и неговите германски хрътки, които са настоявали за повече български глави.....
Ето в такава обстановка на жестока борба между доброто и злото в света и в България се заплита съдбата на честния и непокорен пирински матрос-механик! Тези му качества го карат да се влее в редиците на прогресивното човечество, водещо непримирима война с фашизма в целия свят. Война на живот и смърт. В тези редици са се обединявали интелигенти, интелектуалци, работници, селяни. Много от тях са членували в комунистическите си партии в съответната държава или са сътрудничили на нея. Тези партии по света са сплотявали и организирали този конгломерат от честни хора за по-ефективна съпротива.
Христо Радевски пише за Вапцаров: "Той се появи между своите другари писатели с онази свенливост на напъпил цвят, което е характерно за красивите явления. Никому не натрапваше своята личност, а обаянието му влизаше завинаги в сърцето на събеседника." Точно тази му чистота и честност го кара да бъде непримирим към късогледите, апаратномислещите , фанатизирани идеолози на така наречения "социалистически (партиен) реализъм", напъващи се да градят основите му още в рамките на буржоазното общество. Ако човек се разрови в печата от онова време няма начин да не намери факти, потвърждаващи "взаимната любов", която е горяла между Вапцаров и тези личности. А по някога е била и "изгаряща"! Както и да се мъчеха, комунистите след 09.09.1944г да се кичат с Вапцаров и да го представят като поета, възпял комунизма като "светлото бъдеще" на Човечеството, той си остава защитник на онеправданите и унижените, на експлоатираните от капитализма широки слоеве от обществото. Възпял борбата им за един справедлив, по-добър и човечен свят, заедно с вярата си, че неминуемо Човечеството ще захвърли капитализма на бунището на историята заедно с безчовечната му и гнусна експлоатация. Ще успее да създаде едно ново, мечтано дълго и изстрадано с толкова много жертви, лутания и надежди следкапиталистическо общество!
Ето тук му е мястото да заявя съвсем категорично, че Никола Йонков Вапцаров както никога не е бил " поет на Република Македония", така не е бил и комунист. Още повече поет, възпял комунизма и неговото "светло бъдеще"! Цялото му творчество и поведение съвсем категорично говорят за това. Той си остава в историята като честен и непримирим борец срещу неправдата, независимо кой я налага и проповядва!
100% българин, антифашист,той дава живота си в самия му разцвет като курбан на вярата в "дните честити" на България......Капитализмът и експлоатацията му, за Вапцаров са обречени:" Затуй така жестоко жилиш
в предсмъртен ужас, може би..."
А вярата му, че просто е само въпрос на време Човечеството да изгради това следкапиталистическо общество е несразима:
" Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?
А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва!
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
Открил смисъла на борбата, Вапцаров с патос и гордост приема алтернативата в нея, която като Ботев не се поколебава да я посрещне достойно:
" Но да умреш, когато
се отърсва
земята
от отровната си
плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
да това е песен!"
Никъде в своето творчество Вапцаров не споменава думата "комунизъм". В същото време ненавижда капитализма и неговото отвратително лице с всяка своя клетка на мозъка и тялото си! А вярата му, че Човечеството ще извоюва " дните честити" за него е тъй естествена "....както, че ще съмне...и слънцето на хоризонта тъмен...ще просветне".
Ако той е симпатизирал на СССР, то е било защото по онова време тази държава е олицетворявала втория опит на Човечеството да ликвидира капитализма. Нещо повече, тя е била в смъртна схватка с неговата армия и човеконенавистническа идеология. Повлиян от Горки и Маяковски, може би ако бе доживял 09.09.1944 г би се разочаровал от попарените му мечти и би последвал идола си дори и в неговата смърт!.... Ако обаче Вапцаров беше жив днес и сред нас, със сигурност би продължил борбата си със същата непоклатима вяра в онова следкапиталистическо общество, без унизителна експлоатация и "работливи" капиталисти. Борбата за " Един живот желан и нужен", "живот по-хубав, живот по-мъдър"!...И, че той непременно ще дойде:
" Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден"
Нима не звучат толкова съвременно думите му и днес!?:
" Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може..."
" Да кажеме, ти се завръщаш,
намръщен се връщаш
във къщи.
В душата - горчилка.
Сърцето ти болка притиска.
Набиваш жена си,
а онзи те гледа изниско
под строгите вежди,
гледа във тебе
и пита:
" Комай не достигат парите
за хлеба?"
" Децата ни мрат
в задушната смрад
със жадни за слънце очи.
А ние? - Бездушно
превиваме врат
и мълчиме,
позорно мълчим."
Накрая няма как да отмина с мълчание факта,че някои от днешните новоизлюпени "демократи" демонстрират своя примитивизъм и простотия. Своите животинска слепота и бяс, боядисвайки паметника на антифашистите в София! Съвсем понятно е паметникът да дразни тези бояджии, но мерзостта им се състои в това, че те плюят безцеремонно върху паметта на Никола Вапцаров и генерал Владимир Заимов - двама изключително достойни българи-антифашисти, разнесли името на България из целия свят! Тези двамата без колебание застанаха пред дулата на наказателните роти в името и тържеството именно на тази демокрация, с която тези недостойни лилипути са побързали да се пребоядисат, опитвайки се да прикрият кафявата боя, обилно и трайно напоила малкото гънки на собствените им мозъци!
ДА СЕ ПРЕКЛОНИМ ПРЕД ПОДВИГА НА ТОЗИ ВЕЛИК БЪЛГАРИН!
Венелин Дедински
Няма коментари:
Публикуване на коментар