Google+ Followers

понеделник, 21 юли 2014 г.

РАЗСТРЕЛЪТ

                                                            
                                                                Борбата е безмилостно жестока.
                                                                борбата, както казват, е епична.
                                                                Аз паднах. Друг ще ме смени....и толкоз.
                                                                Какво тук значи някаква си личност!
                                                            
                                                                Разстрел, и след разстрела - червеи.
                                                                Това е толкова просто и логично.
                                                                Но в бурята ще бъдем пак с тебе,
                                                                народе мой, защото те обичахме!
                                                                             
                                                                                                  14ч. - 23 юли 1942г




         
    Ако разстрелът на забележителния наш генерал Владимир Заимов отеква мощно в СССР и цялата фронтова  артилерия от Балтика до Черно море със салют засвидетелства преклонението на руския народ пред саможертвата и смелостта на този велик българин, то разстрелът на поета Никола Вапцаров остава почти незабелязан от българската общественост по онова време.....Подвигът обаче и на двамата е съизмерим с този на Ботев!
    Списъкът от седем смъртни присъди, представен на цар Борис III за подпис не е било толкова необичайно явление в ония смутни и жестоки времена! Фашистите в България тогава са оказвали силно влияние в политическия ѝ живот. Неутрализирането му  е коствало  не малко усилия на честните ѝ интелигенти и обикновените хора. Твърде често това е коствало и главата им. С не по-малка сила това се е отнасяло и за цар Борис III. И ако той поема лична отговорност за помилването на Трайчо Костов като единствения вишист в този списък, то за помилването на Никола Вапцаров, чието семейство е познавал лично, му е била необходима подкрепата на пишещото съсловие, за да го спаси! Никой обаче не си мърда пръста, за да спаси този излкючителен българин, човек и поет! Простотията на фашистите не се е нравела нито на царя, нито на останалата част от българския народ. Всички те са съзнавали, че не бива българите да се избиват един друг заради чужди интереси! И Гешев - този интелигентен и талантлив полицай винаги е намирал начин да демонстрира своя интелект и превъзходството си над  д-р Делиус и неговите германски хрътки, които са настоявали за повече български глави.....
      Ето в такава обстановка на жестока  борба между доброто и злото в света и в България се заплита  съдбата на честния и непокорен пирински матрос-механик! Тези му качества го карат да се влее в редиците на прогресивното човечество, водещо непримирима война с фашизма в целия свят. Война на живот и смърт. В тези редици са се обединявали интелигенти, интелектуалци, работници, селяни. Много от тях са членували в комунистическите си партии в съответната държава или са сътрудничили на нея. Тези партии по света са сплотявали и организирали този конгломерат от честни хора за по-ефективна съпротива.
        Христо Радевски  пише за Вапцаров: "Той се появи между своите другари писатели с онази свенливост на напъпил цвят, което е характерно за красивите явления. Никому не  натрапваше своята личност, а обаянието му влизаше завинаги в сърцето на събеседника." Точно тази му чистота и честност го кара да бъде непримирим към късогледите, апаратномислещите , фанатизирани идеолози на така наречения "социалистически (партиен) реализъм", напъващи се да градят основите му още в рамките на буржоазното общество. Ако човек се разрови в печата от онова време няма начин да не намери факти, потвърждаващи "взаимната любов", която е горяла между Вапцаров и тези личности. А по някога е била и "изгаряща"! Както и да се мъчеха, комунистите след 09.09.1944г да се кичат с Вапцаров и да го представят като поета, възпял комунизма като "светлото бъдеще" на Човечеството, той си остава защитник  на онеправданите и унижените, на експлоатираните от капитализма широки слоеве от обществото. Възпял борбата им за един справедлив, по-добър и човечен свят, заедно с вярата си, че неминуемо Човечеството ще захвърли капитализма на бунището на историята заедно с безчовечната му и гнусна експлоатация. Ще успее да създаде едно ново, мечтано дълго и изстрадано с толкова много жертви, лутания и надежди следкапиталистическо общество!
      Ето тук му е мястото да заявя съвсем категорично, че Никола Йонков Вапцаров както никога не е бил " поет на Република Македония", така  не е бил и комунист. Още повече поет, възпял комунизма и неговото "светло бъдеще"! Цялото му творчество и поведение съвсем категорично говорят за това. Той си остава в историята като честен и непримирим борец срещу неправдата, независимо кой я налага и проповядва!
      100% българин, антифашист,той дава живота си в самия му разцвет като курбан на вярата в "дните честити" на България......Капитализмът и експлоатацията му, за Вапцаров са обречени:
                              
                                     " Затуй така жестоко жилиш
                                        в предсмъртен ужас, може би..."

А вярата му, че просто е само въпрос на време Човечеството да изгради това следкапиталистическо общество е несразима:

                                        " Може би искате
                                           да я сразите
                                           моята вяра
                                           във дните честити,
                                           моята вяра,
                                           че утре ще бъде
                                           живота по-хубав,
                                           живота по-мъдър?

                                           А как ще щурмувате, моля?
                                           С куршуми?
                                           Не! Неуместно!
                                           Ресто! - Не струва!

                                            Тя е бронирана
                                             здраво в гърдите
                                             и бронебойни патрони
                                             за нея
                                             няма открити!
                                             Няма открити!

         Открил смисъла на борбата, Вапцаров с патос и гордост приема алтернативата в нея, която като Ботев не се поколебава да я посрещне достойно:

                                        " Но да умреш, когато
                                                                             се отърсва
                                          земята
                                                    от отровната си
                                                                              плесен,
                                           когато милионите възкръсват,
                                           това е песен,
                                                               да това е песен!"
      
          Никъде в своето творчество Вапцаров не споменава думата "комунизъм". В същото време  ненавижда капитализма и неговото отвратително лице с всяка своя клетка на мозъка и тялото си! А вярата му, че Човечеството ще извоюва " дните честити" за него е тъй естествена "....както, че ще съмне...и слънцето на хоризонта тъмен...ще просветне".
          Ако той е симпатизирал на СССР, то е било защото по онова време тази държава е олицетворявала втория опит на Човечеството да ликвидира капитализма. Нещо повече, тя е била в смъртна схватка с неговата армия и човеконенавистническа идеология. Повлиян от Горки и Маяковски, може би ако бе доживял 09.09.1944 г би се разочаровал от попарените му мечти и би последвал идола си дори и в неговата смърт!.... Ако обаче Вапцаров беше жив днес  и сред нас, със сигурност би продължил борбата си със същата непоклатима вяра в онова следкапиталистическо общество, без унизителна експлоатация и "работливи" капиталисти. Борбата за " Един живот желан и нужен", "живот по-хубав, живот по-мъдър"!...И, че той непременно ще дойде:

                                                " Животът ще дойде по-хубав
                                                                                                  от песен,
                                                   по-хубав от пролетен ден"

          Нима не звучат толкова съвременно думите му и днес!?:

                                                   " Ех, лошо,
                                                                     ех, лошо
                                                                                   светът е устроен!
                                                     А може, по-иначе може..."

                                                

                                                     " Да кажеме, ти се завръщаш,
                                                       намръщен се връщаш
                                                                                във къщи.
                                                       В душата - горчилка.
                                                       Сърцето ти болка притиска.
                                                       Набиваш жена си,
                                                       а онзи те гледа изниско
                                                       под строгите вежди,
                                                       гледа във тебе
                                                       и пита:
                                                       " Комай не достигат парите
                                                       за хлеба?"
                                                      




                                                       " Децата ни мрат
                                                       в задушната смрад
                                                       със жадни за слънце очи.
                                                       А ние? - Бездушно
                                                       превиваме врат
                                                       и мълчиме,
                                                       позорно мълчим."

         Накрая няма как да отмина с мълчание факта,че някои от днешните новоизлюпени "демократи" демонстрират своя примитивизъм и простотия. Своите животинска  слепота и бяс, боядисвайки паметника  на антифашистите в София! Съвсем понятно е паметникът да дразни тези бояджии, но мерзостта им се състои в това, че  те плюят безцеремонно върху паметта на Никола Вапцаров и генерал Владимир Заимов - двама изключително достойни българи-антифашисти, разнесли името на България из целия свят! Тези двамата без колебание застанаха пред дулата на наказателните роти в името и тържеството именно на тази демокрация, с която тези недостойни лилипути са побързали да се пребоядисат, опитвайки  се да прикрият кафявата боя, обилно и трайно напоила малкото гънки на собствените им мозъци!

              ДА СЕ ПРЕКЛОНИМ ПРЕД ПОДВИГА НА ТОЗИ ВЕЛИК БЪЛГАРИН!


                                                                                 Венелин Дедински