Google+ Followers

понеделник, 9 юни 2014 г.

ШИЗОФРЕНИЯТА НА ЕДНА АГОНИЯ







    Когато едно общество проповядва и се ръководи от една единствена своя примитивна ценност : "ПЕЧАЛБА ЗА ИНДИВИДА НА ВСЯКА ЦЕНА, ЗА СМЕТКА НА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ!" Когато в името на тази ПЕЧАЛБА, това общество се прекланя и сочи като негов авангард  субектите, успели да се възползват от тази "ценност", водеща до безцелното  трупане на богатства, без да се интересува в същото това време за наличието у този индивид на  каквито и да са човешки добродетели, съпътстващи тази му дейност! Това означава, че това общество напълно обезсмисля всичко онова, което е направило от маймуната човек. Нещо повече, тази "висша ценност" показва примитивизма и нищетата на неговите създатели, побързали да стимулират   неговите животински инстинкти, именно поради неспособността и некадърието си да се постараят да ги премахнат и стимулират разума му, единственото, което побеждава природата и го прави все по-малко животно!..... По този начин това "гениално" достижение на посредствения им мозък непрекъснато го прави повече животно и все по-малко човек!
    Ако горното може да определим като една кратка морална характеристика на това общество, то практическата реализация и следването на тази "ценност" в него изискват определени условия и външни фактори, за които индивидът трябва да се грижи и контролира на всяка цена! Задължителни са агресивността, ревностно отстояване на лидерското място и непрекъснато внушаване на всички останали, чрез пропаганда и други средства за непреходността на завоюваното статукво. Това му позволява да определя правната рамка, позволяваща му да експлоатира останалите, както изисква прословутата "ценност". Такава хегемония е задължителната и неразделна част на тази "ценност"! Едно малко разколебаване в мислите, или не дай си Боже, някакво съмнение за "истинността" у останалите, от които се извлича тази печалба е фатално за този "лидер" и неговата толкова ценна ПЕЧАЛБА! Стиглиц пише по този повод следното :
        "Ето защо "мощта"- политическата и икономическата мощ- значат толкова много....Тъй като ние обикновено смятаме, че господството на закона е създадено да защитава слабите срещу силните и обикновените хора срещу привилегированите,  богатите ще използват своята политическа мощ за установяване на такова господство на закона, което да осигури правна рамка, позволяваща им да експлоатират останалите."
    Днес ставаме свидетели как това общество със сетни сили се напъва да запази за известно време още лидерското място в света. Много близко до ума е, че промени ли се това статукво в света, този "лидер" ще загуби контролът и хегемонията над останалите, от които извлича така жизнено необходимата му печалба, осигуряваща му това господство. Загубило веднъж възможността за "трупане на печалба на всяка цена, за сметка на останалите", обществото разрушава и "основния фундамент" на  "ценността", върху който е изградено и опасността да се разпадне е твърде реална!
     Всичко това не се нуждае от коментар и обяснява шизофренното поведение на неговите лидери. Те ясно си дават сметка, че разклатеното от Русия установено статукво днес в света, поддържано грижливо в съзнанието на останалите застрашава именно жизнено необходимата  му хегемония , основен фактор за съществуването на тази "ценност"! Без нея  това общество не би могло да продължи  своето функциониране и съществуване като такова! Подкопава "основният ѝ фундамент", върху който е създадена! Стиглиц ни посочва един пример как този страх намира израз във външната политика на страната и как нейните лидери вземат мерки за неутрализирането му:
     " По дефиниция външната политика трябва да балансира националните интереси и националните ресурси. С единият процент на върха, който е отговорен за войните и не плаща никаква цена за тях, идеята за баланс и умереност вече няма значение. Няма ограничение и за авантюрите, които можем да предприемем; корпорациите и предприемачите очакват само да печелят!.... За американските предприемачи военните създадоха златно находище, което е отвъд нашите представи........Но много хора смятат, че деформациите във външната политика са дори още по- скъпи. По- убедително оправдание на войната в Ирак беше привлекателността на иракския петрол вместо декларираното от Буш намерение да се премахне един диктатор (и може би огромните печалби, които биха натрупали привържениците на Буш, вкл. корпорацията "Халибъртън" н вицепрезидента Ричард Чейни)"
      Всичко това обяснява и неадекватното поведение на американския посланик в България днес. Забравил или безцеремонно потъпквайки онези "американски ценности ", набивани ни в главите по 24 часа в денонощието от ефира, той съвсем директно като диктатор (каквито Америка "ненавижда" и ги гони навсякъде по света) "нарежда" на фирми от суверенна държава, която е уважила Америка с дипломатическите си връзки, да не сключват договори със страна, която не ѝ се нрави!... Ваше Превъзходителство, ако не уважавате страната, в която сте посланик и особено гражданите ѝ, не се дръжте като селски пъдар и уважавайте поне малко себе си! Запазете достойнството поне на човек, ако не желаете това да правите за държавата, която представлявате! Това, че държавата, с която ни свързва хилядолетна история и обща съдба, не Ви харесва, не Ви дава основание да се държите така просташки, като кравар (ковбой), току що излязъл от обора, още със слама по гърба! Вашите "ценности" изглежда не са онези, които проповядвате по-усърдно и от Папата, а тези които пълнят джобовете на 1% от Вашите граждани!
      Шизофренията, която е обхванала Вашата върхушка, заради агонията на обществото Ви не я демонстрирайте така явно! Би трябвало да сте изкарала поне някакви курсове по дипломация, за да Ви поставят на този пост!
      За да не ме набедите, че съм черноглед и си мечтая за някакви несъществуващи "агонии", ще ви цитирам пак този "безумно добър икономист (американски)", според Пол Кругман, който професионално и без колебание констатира неизбежната, скорошна клинична смърт на това общество! 
      
        " Смятам, че не е твърде късно тази страна (САЩ) да тръгне по друг път и да възстанови фундаменталните принципи на справедливост и възможности, на базата на които тя беше създадена. Времето ни обаче може да изтече. Преди четири години имаше момент, когато повечето американци имаха дързостта да се надяват. В продължение на повече от четвърт век тези тенденции, които бяха в процес на развитие, трябваше да се променят. Вместо това те се влошиха. Днес надеждата едва мъждука!"
                                                                       Джоузеф Стиглиц- лауреат на Нобелова награда по икономика за 2001г,съветник на Клинтън и преподавател в Колумбийския унивеситет- САЩ


                                                     Венелин Дедински