Google+ Followers

четвъртък, 3 септември 2015 г.

ПЪТЯТ КЪМ ВЛАСТТА


     В целия свят има милиони учебни заведения, университети, институти, квалификационни школи и какви ли не образователни институции. Няма човешка дейност, която да не е обхваната от тях! Едничката цел, за която са създадени и съществуват те сред нас е да се погрижат за професионалната подготовка на своите възпитаници. Когато завършат програмата на обучението  на съответното учебно заведение,тези възпитаници са придобили полезни знания и умения, определена квалификация, достатъчна за да започнат да се справят с проблемите в съответната човешка дейност. Да развиват самостоятелно своята кариера, трупайки опит и знания на работното място!........След тази неоспорима констатация изведнъж се сблъскваме с необяснимия парадокс!......Никъде по света няма нито едно, дори и съвсем елементарно училище за министри, министър-председатели, лидери на партии и всякакви пътници, устремили се към властта!Оказва се, че тази изключително отговорна човешка дейност, която променя понякога съдбата на милиони човешки същества е оставена на произвола на съдбата и никаква институция не се занимава поне с елементарната подготовка и изискуемата за това кадърност на хората, дръзнали да се пробват като такива!Да не говорим за каквото и да е формулиране на критерии, контролиране на психическо и друго здравословно състояние, които да са задължителни за упражняване на тази дейност!Натрупаният опит и историческите последствия от дейността на такива люде се запечатва някъде там в небитието от историята, без да служи ефикасно на новите поколения в желанието и борбата да променят съдбата си.Изцепките се повтарят, потретват....и нищо! Золумите, следствие от тях, благодарение на  съмнителното и твърде спорно самообучение на тези несретници  се стоварва винаги върху главите на човечеството, което пие една студена вода......и пак животът започва отначало, без никаква поука или промяна!........И тъй  светът се влачи, поколение след поколение, надявайки се единствено на благосклонността на съдбата, примирил се, че тя е неизбежна!! Постоянно всякакви самонадеяни лумпени, неосъзнати  глупаци, полуграмотни и нахални тъпаци или суетни некадърници  без много да му мислят "откриват", че този път е създаден тъкмо за тях и тръгват по него безмисловно и самоуверено за да пробват късмета си!...........Може би този анализ ще ни помогне да разберем защо политиците, които ни управляват и на Изток и на Запад с малки изключения, вървейки по този път към властта биват оформяни там като две капки вода,  захвърлили от себе си и последните останки от морал, съвест и достойнство  в името на заветната, твърде съблазнителна цел.  Да  използват безскрупулно всевъзможни гадни хватки, "динени кори", "удари под кръста", кални, убийствени компромати  и всякакви други нечистоплътни приоми, каквито само един извратен мозък може да роди с едничката цел да се спечели тъй ценното предимство в домогването до заветната любима власт!Броят се на пръсти онези исполини, които са успявали да вземат правилното решение в изключително критични моменти за човечеството! Това обаче единствено се е дължало на природната им надареност, както и на случайността те да са се озовали на точното място в точния момент, и в никакъв случай на някакво специално професионално обучение за такова адекватно поведение!Това са само изключения от правилото, влзели в политиката заедно с изключителните си човешки качества и способности!.....В повечето случаи тези, които се устремяват към кормилото на властта са безлични, често безхарактерни, некадърни в професията си и поради това са се отказали да я упражняват.Пътят към властта е тяхното спасение. Там няма правила, изискуеми критерии или необходимост от натрупани знания и доказване на определени умения! Просперитета на нацията им е последна грижа, защото политикът преди всичко е егоист до мозъка на костите си и преди всичко  работи за своето благополучие! В тази отровна среда свестните или се обезличават, или средата ги изхвърля като чуждо тяло .....
      Скоро препрочитах "Задочните репортажи" на Георги Марков. Там се възхитих от таланта, с който този изключителен човек разголва истината по пътя към властта, заедно със съмнителните качества, морал и амбиции на хората, поемащи по него !...... Независимо, че авторът го прави за хора, участвали в нашия политически живот от недалечното ни минало  смея да твърдя, че вещият анализ на този талантлив писател може смело да се обобщи почти като христоматийно правило за голяма част от политиците в света!....Особено добре приляга то за всичките ни  управници и съвременни кандидати за властта у нас днес!.....Оставям на вас преценките и изводите! Приятно четене!       

       " Но когато прочетох така записаните откъслечни спомени за една определена група хора-тази на преуспели в партийната или държавната кариера български граждани,-бях изненадан от голямото сходство не само на техните кариери и на използваните методи, но и на техните характери, гражданско поведение и духовен живот......
        Една от първите общи черти на всички обществено-партийни кариеристи, която ми се наби в очите бе тяхната първоначална и последователна грижа за биографията. Тъкмо в България съм чул и записал странния израз:
      "Трябва да си поочистиш малко личността!"
      " Поочистването" на личността означаваше слагане в ред на биографията. Ако произходът на кандидата за обществена кариера не е от най-внушителните, нищо не му пречи да го промени като припише някое и друго героично дело било на родители, било на роднини. Ако нищо не може да се направи с миналото, хората го правят с настоящето...
        Излишно е да се казва, че всички сериозни кандидати за обществено-партийна кариера са станали членове на партията......
         И ето тук в партийната организация, ние се натъкваме на втора обща черта. Поведението. Ако от кандидата за успех във всяка област на човешкото творчество се иска да изяви своята индивидуалност или своята съзнателна неповторимост, от партийния член се иска пълен отказ от всичко отличително или, с други думи, пълно униформено безличие....
        Да бъдеш добър партиен член означава винаги да си съгласен с висшето партийно ръководство и да проявяваш умерена инициатива в определената от него посока.......Партията и партийната линия са даденост, която не подлежи на никакви въпроси!.....Виждали ли сте човек, който в пет минути да изкаже две мнения, отстоящи точно на сто и осемдесет градуса едно от друго? При това, без да му мигне окото!.....Стълбата на властта у нас никога не е била по-вертикално изправена и никога преди борбата върху нея не е била по-свирепа. Всички, които се катерят и блъскат по нея, крещят, че правят това в името на партията!..... В действителност почти всеки го прави поради собствени амбиции и алчност. Борбата се води по законите на джунглата. Всеки има право толкова, колкото е силен. А най-силен е СССР (САЩ). Следователно всеки се стреми лудо, с цената  на огромни усилия да получи благословията на Москва ( Вашингтон). Това е периодът преди стабилизирането на йерархията (1944 до 1950г). Но времето е все още бурно, революционно. Един след друг биват разгромявани разните видове "врагове".!......В тази мътилка, където идеалистите изпълняват дисциплинирано партийните повели, съществува надеждата, че това е преходният период . Те все още не знаят, че този преходен период никога няма да свърши, защото той  е извинението и оправданието на всичко.....Всред непрестанни апели за бдителност и борба идеалистите виждат, че партийното ръководство (на основната управляваща партия) е поето  от безскрупулна съветска ( американска) агентура, която има две характерни черти: безропотна служба на съветските (американските) интереси и ужасна лична посредственост!.....С убийството на Трайчо Костов Политбюро загубва единствената си  действителна личност. От тук нататък горе, по върховете ще следва парад на пълно безличие, защото хората, които СССР (САЩ) ще поставя (през този период) начело на нашето управление, ще бъдат доказани нищожества. Между тях човек може да види местни политически бакали, като Добри Терпешев, Райко Дамянов, Антон Югов, Енчо Стайков и др.,чиито умствени способности се изчерпват в покорното подчинение, следване на чужди заповеди.  Коларов, Червенков, Димитър Ганев, Георги Цанков, Георги Чанков- всички те плуват в това съветско (американско) безличие!
        И ето гo първият парадокс. Ако нелегалната борба доведе до изявата на множество личности у нас, ако имаше имена, които поне всред партията бяха легенди, то страната на властващите комунисти бе превърната в република на безличието!...... Мога да разбера онези комунисти днес, които отказват да имат каквото и да е общо с партийното ръководство, защото то представлява  в голямата си част група от доказани и обвързани грешници.
        ......От всичко, което знам, виждам, че  най-сигурното, най-често  използваното и най-приемливото оправдание на обществените кариеристи в България е, че са действали заради щастието на другите или в интерес на народа. Твърде често под "народа" те разбират единствено само себе си и своите приятели. Няма по-удобно оправдание за всички постъпки, подлости, низости, глупости от това да се твърди, че сте ги извършили в името на народа, който много обичате! Народът в случая е добър сапун за измиване на ръцете, без значение с какво човек ги е изцапал.
       ......Започвайки от самия връх на партийното и държавно ръководство, всеки би останал смаян да види невероятната посредственост и обидна елементарност на голяма част от членовете на Политбюро, на ЦК на партията и други висши държавни или партийни органи. Аз например не познавам много български граждани, които да имат посредствения характер и интелект на бившия секретар на ЦК Венелин Коцев или на члена на Политбюро Иван Михайлов........Колко пъти обикновени български граждани след срещата си с издигнал се функционер са възкликвали: "човекът не може на две магарета сламата да раздели", и са се чудели какво прави там, на високия пост......А един мой познат шофьор, ядосан от осъдителната тъпост на своите началници, злъчно ми каза един ден:
      "У нас хората се издигат като кратуните, когато ги пуснеш във вира-която е най-празна, отива най-отгоре"......
        Дори фанатични религиозни обреди на преклонение пред някакъв бог отстъпват пред обредната сервилност на хората от върха. Първото и главното съображение на всеки от тях по пътя на цялата му кариера са били именно сляпото подчинение и лакейското усърдие за задоволяване на тези над тях!
        Затова първото нещо, което прави един нов кандидат за кариера, състезател в полето на посредствеността, е да се опита да бъде необходим на някой по-силен от него, или както казва народът: "да стане човек на началника".....
        Въпросът за връзката между един шеф и неговите протежета има по-скоро феодално-семеен характер. Неведнъж съм чувал разочаровани от своите протежета началници да казват: "Аз го издигнах, а той ме изостави!"
        Разбира се, човекът го е изоставил, защото влекачът-началник го е прекарал през първия етап(докъдето са стигнали възможностите му), след което кариеристът се е закачил на друг, по-мощен влекач, който ще го отведе по-далече.
        В моите млади години за известно време бях нещо като довереник на един стар, опитен, пропит с ирония и цинизъм партиен борец. Той смяташе, че аз ще се впусна в "голямата игра", както наричаше той борбата за партийна кариера, и наставнически ми повтаряше правила, които наричаше "златни".  Ето някои от тях:
       "Когато си в средата между два враждуващи лагера, никога не се опитвай да играеш ролята на помирител. Помирителят е този, който винаги губи!"
        "Много здрава кариера се прави, ако прецениш правилно и заложиш на привидно губещата страна!"
        " Запомни! Никой функционер у нас не представлява само себе си. Той е представител на цяла верига от хора над него. За да нямаш никакви грешки, трябва веднага да идентифицираш веригата и да имаш ясна представа за относителната сила или слабост на тия, които я образуват!"
         "Когато търсиш съюзници, направи се необходим! Колкото и силни да са известни хора, твоята подкрепа винаги може да им е нужна!"
          "Най-верни съюзници са онези, които най-здраво са обвързани с тебе! А най-обвързващото средство е взаимната мръсотийка!"
           " Майсторите в кариерата умеят да обвържат другите към себе си, но рядко себе си към другите!"
                             Откъси от "Задочни репортажи" на офицера от ДС  Георги Марков

                                   
      Колко актуални са днес" Задочните репортажи"  на Георги Марков?.....Като, че са писани тъкмо за тези, които му издигнаха паметник.....Без дори да са прочели "Репортажите" му, те побързаха да  се идентифицират с него и по този начин да се опитат да заличат, ако може пред обществото невзрачния си ръст и ниското си, гузно самочувствие на обикновени безлични хамелеони, готови да служат на каквато и да е власт заради облагите, с която тя ги купува!......Твърде абсурдно е човек да мисли, че някой ден тези голи охлюви ще достигнат до прозрението, че талантливият Георги Марков  оголва и техните кирливи дребни, кариеристични души в аванс, пишейки "Репортажите" си за ББС, безпощадно показващи гнусните похвати, с които са се домогнали и те до днешната власт!  
                                                                                          Венелин Дедински