Google+ Followers

понеделник, 2 февруари 2015 г.

НАРОДНИЯТ СЪД




          "..... Но има нещо, което парите не могат да купят: това, че съдбата на 1% на върха му е свързана с живота на 99-те процента. По пътя на историята това бе нещото, което 1% наистина научаваше. Но често бе твърде късно."
                                                        Джоузеф Стиглиц- САЩ, лауреат на Нобелова награда по икономика за 2001г.,преподавател по Световна икономика в Колумбийския унивеситет на САЩ






         Отмина една дата, която дълго време ще разделя обществото ни. Огромни трудове могат да се изпишат върху философията, довела до трагизма на тази дата през 1945г. Независимо от това те ще си останат безсилни да открият и дефинират реалното осмисляне на събитието. Като добавим и че откакто римляните са създали правото няма нито една присъда, произнесена от съд, която да се приеме единодушно и еднозначно от обществото, нещата стават още по-сложни....Истината винаги се е изплъзвала от правото, колкото и на теория това да звучи неприемливо. А когато се случи така, че победителите съдят победените, правото добива съвсем друг прочит.
           Това, което можем да кажем за присъдата, справедлива или не, започваща с неизменното: " В името на народа" е била обилно напоена с много заслепяващ гняв, жажда за мъст и възмездие, с много мъка и сълзи, черни забрадки, съсипани животи, изгорени къщи и много, много пролята кръв.....Почти сигурно е, че не всички жертви на този съд са заслужавали такава тежка, крайна присъда.... Но когато въздухът мирише на барут, когато безкомпромистната, жестока война бушува с пълна сила в момента, когато оръжието говори вместо хората, тогава вулканът от емоции изключва напълно разума на Човека.
           Но да видим какво става у съседите по същото това време. В Гърция по време на окупацията ѝ се създават две основни мощни съпротивителни движения, които водят неравна борба с германските окупатори. Много по-мощна и кръвопролитна от тази в България. Когато Червената армия стъпва на Балканите, германците бързат да напуснат Гърция, за да не попаднат в капана ѝ. Основната тежест на  съпротивата се изнася от крилото, ръководено от гръцките комунисти и те почти завземат властта, тъй като естествено то се ползва с поддръжката на преобладаващата част от населението.....По силата на договореното в Ялта споразумение обаче в страната дебаркират английските войски на демократа Чърчил. Лидерите на тези, които до вчера са били верни съюзници на Чърчил и са понесли основните тежести на борбата, с благословията на последния са избити за една нощ без съд и присъда съвсем "демократично" .Основната част от членската маса бе принудена да емигрира в България! С помощта на 900 000 $ от доктрината Труман и в присъствието на английските войски "демократът" Чърчил поставя "правилното" правителство на Гърция съвсем "демократично"и "законно"!
           В сравнение със станалото в Гърция ,"Народният съд" на диктатора Сталин изглежда като супер демократично мероприятие, подобно на това в Нюрнберг година и половина по-късно.
           Така, че новоизлюпени наши "демократи", когато клеймите съдебния състав и отхвърляте присъдата,произнесена на 1.02.1945г, би трябвало да направите с още по-голяма настървеност и ярост същото с "демократа" Чърчил и неговата армия, заради извършеното под негова благословия животинско и твърде различаващо се от "демократичните ценности", клане!
         Това ваше гузно мълчание и поведение към "демократа" Чърчил, за което нямате никакво оправдание и в същото време непрекъснатото ви куткудякъне срещу "Народния съд" показват само, че сте се пребоядисали като демократи, досущ както това правите с паметниците от липса на фантазия! Че по този начин се мъчите да легитимирате днес престъпленията на вашите бащи и дядовци и прикриете кафявата кръв, която тече в жилите ви.
         И когато  Инджевци и П. Стояновци се мъчат да ви манипулират днес, господа, че Съветската армия била агресор и окупатор, припомнете на тези невежи "демократи", че на 5.09.1944г тази армия обяви война на Муравиева, недемократична България, която в утрото на 9.09.1944 изчезна от политическата карта на България. В ранното утро на тази дата Съветската армия стъпи на Българска земя  единствено като съюзник на Кимон Георгиева, Отечествно фронтовска,демократична  България и заедно с добружанските подразделения на българската войска тръгна към вътрешноста на  страната!.....Преврат се прави от група заговорници,без участието на по-голямата част от народа! А когато още на 5-6 септември войниците отказват да се подчинчват на командния състав,слагат оръжието си на пирамиди и посрещат съветските войници с радост, а на 9 -ти  са  подминали вече Плевен,без да пукне нито една пушка! Когато масово се разбиват затворите и завземат административните сгради по места...това няма как да се квалифицира като преврат, колкото и на някой  фанатично силно да му се иска  тази квалификация да се превърне в "истина"!  
        Господа невежеството не е порок! То е неосъзната глупост!


                                                Венелин Дедински