Google+ Followers

събота, 13 декември 2014 г.

ХАМЕЛЕОНЪТ



       За да поддържа живота на Земята природата е снабдила всеки целесъобразен вид от веригата със съответно, специфично за вида защитно средство, така, че видът да може да оцелее и се съхрани до необходимото количество в безпощадната борба за оцеляване.
      Хамелеонът е едно твърде интересно животно в тази верига. Колкото ми се е случвало да го анализирам, винаги съм откривал неподозирани за човешкия разум свойства у това  животинче. Изумителните му и на глед невероятни превъплъщения са предизвиквали у мен възхищение от могъществото и възможностите на природата. Видът му винаги ме е пращал в ерата на динозаврите. Не зная дали той е един от малкото оцелели и приспособили се след дългата и жестока ледена зима, изтребила неговите гигантски събратя, но твърде много ми напомня за тях. Вероятно малкият му размер е позволил да се скрие някъде на топло и да доживее затоплянето на Земята.
      И така днес това животинче, благодарение на изключителната си способност моментално да оцветява външността си с цвета на околната среда живее сред нас. Tя го спасява от ужаса да бъде изядено моментално, когато тази околна среда промени цвета си. По този начин хамелеонът спасява живота си и заживява в синхрон с новите условия, продължавайки да се радва на  живота. Така той винаги успява да се чувства комфортно, каквото и да се случи извън неговия свят. Вътрешният му обаче остава винаги непокътнат. Той е безличен, безхарактерен, без изразена идивидуалност. Никога не отстоява своя цел, кауза или идея. Прегръща веднага онези конюнктурни, характерни за моментната среда, в която е попаднал. Афишира ги като свои и демонстрира своето силно пристрастие към тях..... докато не се смени цвета на околната среда. Единственото, което го движи в неговия безличен животец е бързо да смени окраската си, когато това е наложително, за да може спокойно да извлече максимална полза за себе си в новите условия.  Естествено, че от старата окраска на кожата му и спомен няма останал, но същността му под нея се е съхранила. Същност на мижитурка, готова да служи на новите господари в променената вече среда, по същия роболепен и безхарактерен начин, диктувана от основната черта на неговия характер, както това е правел с предишните, но станали неудобни вече. Сега той е с новата,тяхната окраска, доказателство за "лоялността" и готовността  му за безпринципен слугинаж на всяка ( естествено добра) цена.....стига да му я гарантират за "безукорната" му служба, тези нови гурота. Без значение е за този хамелеон каква ще бъде тя. Важното е неговите интереси да са гарантирани като отплата за  унизителното му пълзене пред тях......Тук му е мястото да отбележим, че нашият герой е акуратен, послушен, роболепен и прилежно изпълнява всякакви прищевки на своето ново гуро, независимо какво оставя след себе си в резултат от тази негова дейност. Най-същественото и единственото за това влечуго е моментното му гуро да бъде доволно и да получи от него в замяна богато възнаграждение- било добър бизнес с гастарбайтери в Германия с гарантирана, добра печалба; било "достоен" и доходоносен пост (там, в пълноводните реки от евросредства за магистрали) , било за ( подготвена преди това от гурото) сигурна номинация за  президент. Дон Корлеоне и Ал Капоне никога не са допускали фатална грешка, когато е трябвало да възнаградят щедро верните си кучета. ПРОСТ, НО ЖЕЛЕЗЕН ЗАКОН НА МАФИЯТА!......Както и непременно да отидат " дълбоко опечалени" на погребението на скоропостижната смърт, сполетяла неочаквано техен "скъп" доскорошен приятел (като Мишо Бирата)!.....И това нашият герой го знае добре, използвайки и осребрявайки рационално своята природна дарба!......За безпрецедентния и изненадващ дори и чиновниците на ЕС, слугинаж към САЩ и как това влечуго съсипва  една цяла държава, без дори да му мигне окото е безсмислено да споменавам!  То е очевадно и се понася от всички нас!
      Дослука с това животно е твърде опасно, независимо, че носи облаги за момента. Утре, когато околната среда смени цвета си, нашият приятел отлично ще се напасва към нея. Изведнъж осъмваш като неудобен с недалновидния си дослук от преди, защото вече си различен....Без да му мигне окото, този герой измива ръцете си с теб, демонстрирайки и "доказвайки" новата си "лоялност". Това животно няма гордост, съвест или елементарна признателност дори и към тия, които са го отгледали, създали и образовали, отделяли с родителска обич и упование от своя залък, за да стане човек.....Какво да се прави? Природата е жестока и неумолима! Емоциите за нея са чужди! Моралът също!.....Те са присъщи само на Човека!....След като природата го е създала като хамелеон, той няма как да стане Човек, защото генът, с който го е надарила тя, е закодиран здраво. И винаги се надсмива над Човека, когато наивно се мъчи да го модифицира и промени!....Човешкият разум е единственото оръжие на Човека, което е неподвластно на природата и тя отстъпва с нежелание и яростна съпротива бавно пред него! Благодарение на него ние ставаме постепенно все по-малко животни и все повече човеци! Но природата все още е силна и държи много от своята власт над животинския свят и Homo sapiens в ръцете си....Ще дойде ден, когато тя неминуемо ще рухне пред него, но това няма да се случи скоро!


                                                                  Венелин Дедински