СТАНИШЕВ СЕ "ЯДОСА" НА ДЕСНИЦАТА

   Когато си проспал 10 години от живота си. Когато си имал изключителен шанс да преобърнеш колелото на историята. Когато са ти дали в ръцете прекрасни инструменти да сториш това и не си го направил, а днес демонстрираш някакъв гняв заради изгубения си авторитет, е меко казано непростимо!..... За такива случаи народът ни има хубава поговорка:  "Да отидеш с деца на баня, за да ти изядат сапуна"! Защо ли? Защото вместо да видим на практика реализирани идеи, днес четем  само констатации, които ПЕС е била длъжна да отвоюва! Още повече, че фактите и обстоятелствата са били очевадно на нейна страна! Те не са осъществени  до голяма степен и заради  задръстения  си  "ръководител"! Дори не си е направила труд да ги формулира ясно, да оставим настрана задължението да ги отстоява  пред десницата и печели битките за благото на обществото! За жалост това е направено  от един прекрасен и то американски икономист, останали да висят във въздуха, поради импотентността на тия, които трябвало да поведат обществото (А защо не и Европейското, още повече, че водачът им е българин и е продължител на огромно политическо наследство, което задължава?) и ги  реализират в живота!

      Ето я тази прекрасна присъда над левицата, оставила десницата да разиграва коня си цяло десетилетие и докарала ни до днешния хал, препълнила джобовете на тия, които защитава:

         "Десницата иска "правилните" правила на играта- тези, които дават предимство на богатите за сметка на останалите. Десницата се опита да даде насока на дебата, да внуши, че съществува ЕДИНСТВЕН  избор  на правила, които да бъдат най- подходящи за всички. Но когато четем тази книга (Цената на неравенството), ние разбираме, че не е така"

         " Тъй като движението " Окупирай Уолстрийт" (и indignados  в Европа)  привлече вниманието върху растящото неравенство, отговорът на десницата беше да каже почти с гордост, че за разлика от демократите, които вярват в равенството при резултатите, те отдават предпочитание на равенството на възможностите!.....Има два проблема при тази гледна точка. Първият е, че според нея, когато се проваляме при равенството на резултатите, ние успяваме при равенството на възможностите. Глава 1 показа, че това не е вярно. Остроумната бележка на Джон Чейт изглежда, че е подходяща  тук:" Фактите не трябва да приемат облика на приятна фантазия."

        " Представителите на десницата биха искали да отрекат фактите, описани в Глава 1, но натрупаните факти пречат на това. Особено трудно им е да отрекат, че хората на дъното и в средата са зле, докато тези на върха заграбват нарастващ дял от националния доход- толкова бързо нарастващ, че онова, което остава за другите, е още по-малко, както и че възможностите на хората на дъното или средата да стигнат до върха са далеч по-малки на тези на върха да останат там. Десницата не може наистина да отрече факта, че държавата може да помогне на бедността."

 

         " Както видяхме в предишните глави, има също така и друга история, разказвана преди всичко от политическата десница, която акцентира върху стимулите....Защитниците на стимулите поддържат идеята, че се прави компромис между ефективността и равенството.... Според разбиранията на десницата цената, която трябва да платим за повече равенство, просто е твърде голяма. Тя наистина е толкова голяма, че дори хората от средната класа и на дъното- особено онези които зависят от правителствените програми- вероятно биха пострадали най-много.....

        В тази глава твърдим обратното- че  можем да имаме по-ефективна и по-продуктивна икономика с повече равенство. В този раздел ще резюмирам накратко основните моменти на тези различия: десницата има предвид икономика с ПЕРФЕКТНА конкуренция, където частните ползи са равни на обществените. Ние (Стиглиц) имаме предвид икономика, която е белязана от търсенето на " рента" и други деформации. Десницата подценява необходимостта от обществено ( колективно) действие, за да се коригират пазарните провали, които имат сериозен ефект......И в резултат на всички тези грешки десницата надценява разходите и подценява  ползите от прогресивното данъчно облагане."

      " Десницата е склонна да надценява ползите и да подценява разходите, свързани със стимулиращите плащания....особено по начина, по който бяха въведени във финансовия сектор, показват колко деформиращо може да бъде такова възнаграждение: банкерите бяха стимулирани да участват в прекомерно поемане на риск, късогледо поведение, измамно и непрозрачно счетоводство. В добри години банкерите можеха да си тръгнат с огромен дял от печалбата; в лоши години акционерите си оставаха със загубите; а в истински лошите години загубите се понасяха от облигационерите и данъкоплатците. Това беше система на заплащане само с една страна: ези- банкерите печелят, тура- всички останали губят......... Банкерите разглеждаха тези печалби сякаш са резултат от тяхната "гениалност", напълно " заслужаваща" възнаграждението, с което бяха свикнали......Накратко, противно на десницата.........различните схеми за стимулиращо заплащане.........са в действителност непродуктивни, които създават все повече неравенство.......Богатството, дадено на елита на банкерите, изглежда произтичаше от тяхната способност и готовност да се  възползват от другите"

      " Когато се чудим как финансистите трупат толкова големи богатства, част от отговора е съвсем прост- те помогнаха да се създадат правила, които им позволяват да се справят добре дори при криза, за чието възникване са допринесли."

       (  Спомням си как в едно издание на "Неделя 150" Лили Маринкова запита Левон Хамбарцумян, в интрвюто, което водеше с него, колко му е възнаграждението на месец? Този преял с пари безсрамен банкер нагло ѝ отговори, че няма да ѝ каже! Пък и то си било "напълно законно"!)

 

      " Освен че увеличи дефицита и сериозно повиши националния дълг, намаляването на данъците за богатите имаше и друг ефект: то създаде натиск за намаляване на държавната подкрепа за инвестиции в образованието, технологиите и инфраструктурата. Десницата подцени значението на тези обществени инвестиции, които не само че могат да генерират

висока възвращаемост, но създават основна възвращаемост на инвестициите в частния сектор."

     " Както видяхме, десницата успя да убеди много американци да подкрепят изпълнението на политическите програми, макар те да  НЕ БЯХА в техен интерес. "

        ( В Европа се наблюдаваше същия феномен,  поради дълбоко спящата левица заедно с нейния председател.)

      " Но ако слушаме само аргументите на десницата, щяхме да си помислим, че пазарите ВИНАГИ работят, а държавата ВИНАГИ  се проваля. Десницата усилено работеше, за да формира това възприятие сред обществото по най-простия начин, като игнорираше провалите на частните пазари и успехите на държавата......А данните за държавни проучвания на рискови начинания показват недвусмислено и убедително, че СРЕДНАТА възвращаемост от държавните инвестиции в областта на технологиите е много, много висока- нека само да си спомним за интернет, проекта за човешкия геном, джетовете, браузъра...."

       " За инициативите, свързани с либерализацията/ дерегулацията, има също толкова противоречиви сведения, както и за приватизацията- като с най-лоша слава се ползва дерегулацията на финансовия сектор и либерализацията на капиталовия пазар. Тези провали са мистерия за онези, които са отдадени на идеологията на десницата."

       " И ако направим още една стъпка по-нататък, както иска десницата, да намалим още повече разходите в един смел, но безполезен опит да понижим дефицита, икономическия спад ще бъде още по-голям"

        " Днес обаче десницата защитава любопитната комбинация от мерки, свързани с търсенето и предлагането: някак си се твърди, че намаляването на дефицита ще възстанови доверието в държавата и икономическата система... Това на практика поставя на дневен ред- да се намали ролята на държавата. Тъй като повечето от поддръжниците на десницата се стремят да защитят военните разходи, наложените съкращения за образование, научни изследвания, инфраструктура,-ще обезмислят тези програми."

      " Може би най-мощният мит бе твърдението на десницата, че увеличаването на данъците за милионерите или корпорациите че засегне малкия бизнес и следователно ще коства работни места."

       " Когато десницата се противопоставя упорито дори и на най-скромното увеличаване на данъците за богатите, онези от единия процент и техните съмишленици се обявяват за защита на съкращенията в програмите за  социално осигуряване- на здравните осигуровки, пенсиите, които често презрително се наричат ПРАВА  НА СРЕДНАТА КЛАСА. Десницата се бореше срещу въвеждането на програмите за здравни грижи и социално осигуряване. Сега тя обвинява тези програми за фискалните затруднения на страната."

      " Много хора бяха хванати чрез умелия паралелен аргумент, че десницата допринася за макроикономиката..... Единият процент овладя и изопачи дебата за бюджета-използвайки разбираемата загриженост за това, че прекомерните разходи ще изместят фокуса от програмата, имаща за цел намаляването ролята на държавата"

      " Следващата глава обяснява защо паричната политика на практика не служи на нашата нация така, както се очакваше: в твърде голяма степен тя беше създадена, за да служи на финансовия сектор и другите интереси на онези от върха"

       " Но в други страни например съществуват добре развити системи за търсене на отговорност и осигуряване на защита- където лекарите, които проявяват професионална небрежност, носят отговорност и където онези, които са претърпели травма, без значение дали тя е причинена от лекарска небрежност или просто поради лош късмет, получават адекватна компенсация"

       " В глава 4 обясних, че противно на уверенията на десницата, ние бихме могли да имаме една по-ефективна данъчна система, която наистина да бъде по-прогресивна."

                                                                                 ДЖОУЗЕФ СТИГЛИЦ - икономист,лауреат на Нобелова награда по икономика,главен икономист на Световната банка, преподавател в Колумбийския университет - САЩ,председател на Съвета на икономическите съветници на президента Клинтън. Автор на издадената и на български език вече кника ЦЕНАТА на НЕРАВЕНСТВОТО!"БЕЗУМНО ДОБЪР ИКОНОМИСТ" според Пол Кругман

       Има ли нужда от коментар всичко това? И когато този глух ръководител на ПЕС не е в час и не прави каквото трябва, естествено ние в България и цяла Европа ще бъдем на този хал, доведени от десницата, ревностно защитила своите "избиратели"! Без при това никой да ѝ наруши дори спокойствието! Претъпкала джобовете им с нашите  неосъществени мечти, прекършени съдби, с хора, горящи като факли, стрелящи в децата си от упор от лудост и мизерия, от безсилие! Само,  защото в това време левицата заедно с нейния "ръководител" спи блажено и от безхаберие не усилва гласът на онеправданите. Не се бори за техните изконни права, щото всичката тази лудост да не се случва в 21в. за сметка на космическите печалби на 1%! Защото ръководството на БСП и председателят  на ПЕС отдавна е разменило сабята си срещу лъжици! Едни огромни, огромни..... за най-големия размер уста!

       Да не говорим, че геополитическият интерес на Европа е все  по-широко сътрудничество с Русия и колкото се може по-малка зависимост от САЩ!.... За да не започнем да се тъпчем в най-скоро с генномодифицирани храни от САЩ и съсипваме природата  си и водата с добиване на шистов газ. Да работим за един удавник и пълним бездънните джобове на Уолстрийт!
        Още повече днес не се става току така лидер на една от влиятелните партии в ЕС!Без благословията на Държавния департамент на САЩ това е изключено да стане!Какъв по-послушен и лоялен на САЩ "социалист" от СТАНИШЕВ?Та той успя да съсипе една от най-силните комунистически партии в ЕВРОПА!Такъв актив не остава незабелязан!ОЛАНД ряпа да яде по послушание спрямо СТАНИШЕВ!Не случайно бе насаден на местото на социалиста СТРОС КАН!НИЩО СЛУЧАЙНО НЯМА НА ТОЯ СВЯТ!

      Но какво да се прави?!....Това е резултатът, който се получава, когато водиш хорото, но друг ти поръчва музиката !

                                                                                        В. Дедински